Разлика между версии на „Валерий Лобановски“

редакция без резюме
м (Калиникус премести страница „Валерий Лобановский“ като „Валерий Лобановски“)
{{Футболист
| име = Валерий ЛобановскийЛобановски
| снимка = Valeri Lobanovsky.jpg
| описание =
}}
 
'''Валерий ЛобановскийЛобановски''' е съветски и украински футболист и треньор. Легендарен наставник на [[Динамо Киев]], начело на който е многократен шампион на СССР и Украйна, двукратен носител на [[КНК]] и носител на [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]]. Треньор на съветския национален отбор в три периода, ЛобановскийЛобановски извежда „червената армия“ до участия на две световни първенства и едно европейско.
 
Считан е за един от най-добрите треньори във футболната история, попадайки в различни авторитетни класации.<ref>[http://www.espnfc.com/story/1515677/greatest-managers-no-8-valeri-lobanovsky Greatest Managers, No. 8: Lobanovsky]</ref><ref>[http://www.worldsoccer.com/features/the-greatest-manager-of-all-time-341473 The Greatest manager of all time]</ref>
== Кариера ==
=== Като футболист ===
[[File:Кутові Лобановського.svg|thumb|left|200px|„Падащият лист“ на ЛобановскийЛобановски, изпълнен от корнер.]]
Кариерата си на футболист ЛобановскийЛобановски започва в [[Динамо Киев]] през 1955 г. От 1957 г. е в първия тим. Дебюта си Валерий прави на 29 май 1959 г. срещу [[ЦСК МО]]. През 1960 г. се утвърждава като титуляр в Динамо и е повикан в националния отбор на СССР. ЛобановскийЛобановски обаче не успява да се наложи в тима на Сборная, поради голямата конкуренция в нападение и записва едва 2 срещи.
 
През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на [[Черноморец Одеса]], където играе 2 сезона. След това ЛобановскийЛобановски играе и за [[Шахтьор Донецк]], където е капитан на тима. Футболната си кариера приключва на 29 години, през 1968 г.
 
Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът „падащ лист“, при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. <ref>[http://www.ng.ru/style/2002-05-15/12_tajectory.html Траектория сухого листа]</ref>
=== Като треньор ===
==== Началото в Днипро ====
Скоро след края на футболната си кариера ЛобановскийЛобановски застава начело на днепропетровския [[Днипро Днепропетровск|Днипро]]. За три години успява да изведе тима от Трета лига до [[Шампионат на СССР по футбол|Висшата лига]] и да достигне 1/2 финал в турнира за [[Купа на СССР по футбол|националната купа]]. В двубоите за купата Днипро елиминира родния на ЛобановскийЛобановски [[Динамо Киев]] и това убеждава „синьо-белите“ в качествата на младия наставник.
 
==== Динамо Киев. Евроуспехи ====
[[File:Dynamo Kiev (1975).jpg|thumb|left|Динамо Киев – носител на КНК за 1975 г.]]
През октомври 1973 г. ЛобановскийЛобановски поема [[Динамо Киев]]. През 1974 г. извежда тима до дубъл – победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил [[евротурнир]]. Киевляни триумфират в турнира [[КНК]], побеждавайки на финала унгарския [[Ференцварош]].<ref>[http://retrofball.blogspot.bg/2012/11/1975.html КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)]</ref> Същата година отборът вдига и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]], след като надделява над европейския клубен шампион [[Байерн Мюнхен]]. Голяма заслуга за изграждането на тима има работата на Лобановский с юношите и специалната методика на неговия помощник [[Олег Базилевич]] за работа с младежите.
 
Паралелно с Динамо, в периода 1974 – 1976 ЛобановскийЛобановски е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от [[Монреал 1976|Олимпиадата в Монреал]]. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от [[Никита Симонян]].
 
През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в [[КЕШ|Купата на Европейските шампиони]], където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната.
 
==== Начело на Динамо и СССР ====
[[File:1988-NED-URS 1988-FIN-Euro.svg|thumb|200px|Съставът на ЛобановскийЛобановски на финала на Евро 1988.]]
През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на [[Динамо Киев]], който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-ти (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за [[Купата на УЕФА]]. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: [[Алексей Михайличенко]], [[Игор Беланов]], [[Алекасндър Заваров]] стават лидери на тима заедно с вече опитните [[Олег Блохин]], [[Владимир Бесонов]] и [[Анатолий Демяненко]].
 
 
==== В Арабския свят ====
Сезон 1990 се оказва последен за ЛобановскийЛобановски в съветския футбол. В края на годината той напуска [[Динамо Киев]] като шампион и носител на Купата на СССР. Треньорската си кариера украинецът продължава начело на националния отбор на {{имеНОФ|ОАЕ}}. Успява да изведе емирствата до 4-то място в турнира за [[Купа на Азия по футбол|Купата на Азия]] през 1992 г. В периода 1994 – 1996 г. е треньор на {{имеНОФ|Кувейт}}, с който е бронзов медалист от [[Азиатски игри|Азиатските игри]].
 
==== Трети период в Динамо Киев ====
[[File:Banner Valery Lobanovsky.jpg|thumb|left|200px|Банер на привържениците на Динамо Киев.]]
През 1997 г. Лобановский за трети път в кариерата си поема [[Динамо Киев]]. Специалистът отново изгражда състава си около младите и перспективни играчи. Особено се отличава нападателното дуо [[Андрий Шевченко]] – [[Сергей Ребров]], подпомагани от [[Валентин Белкевич]] и [[Каха Каладзе]]. Отборът няма конкуренция в местното първенство, печелейки 5 поредни титли под ръководството на ЛобановскийЛобановски. В [[Шампионската лига]] киевляни играят наравно с европейските грандове и достигат 1/2-финалната фаза през сезон 1998/99, когато тимът побеждава имена като [[ФК Арсенал|Арсенал]] и [[Реал Мадрид]].<ref>[http://www.fanface.bg/ultra/item/11829-снимки-и-видео-забравените-отбори-динамо-киев-на-лобановски-и-шевченко.html СНИМКИ И ВИДЕО: Забравените отбори: Динамо Киев на Лобановски и Шевченко]</ref>
 
С продажбата на „Златното поколение“ ([[Андрий Шевченко|Шевченко]], [[Сергей Ребров|Ребров]], [[Олег Лужний|Лужний]]) Динамо вече не е конкурентоспособен в Европа, а водещи играчи стават предимно чужденци като [[Георги Пеев]], [[Флорин Чернат]] и [[Максим Шацких]].
 
През 2000 г. ЛобановскийЛобановски поема националния тим на {{имеНОФ|Украйна}} и го извежда на плейоф за класиране на [[Световно първенство по футбол 2002|Световното първенство]]. Там обаче Украйна губи от {{имеНОФ|Германия}} и треньорът подава оставка.
 
На 7 май 2002 г. спецът получава инсулт по време на гостуването на Динамо на [[Металург (Запорожие)]]. Шест дни по-късно великият треньор почива.
== Памет ==
[[File:Пам'ятник В. В. Лобановському Київ Грушевського Михайла вул., 3.JPG|thumb|200px|Паметник на Лобановски пред стадиона на Динамо Киев.]]
На 15 май 2002 г. финалът на [[Шампионската лига]] между [[Реал Мадрид]] и [[Байер (Леверкузен)]] започва с минута мълчание в памет на ЛобановскийЛобановски. След смъртта на треньора стадионът на [[Динамо Киев]] е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие.
 
В памет на треньора се провежда мемориален турнир, в който участват младежки национални отбори. През 2008 г. [[Пети канал]] снима документален филм за треньорската кариера на украинеца.
 
Валерий ЛобановскийЛобановски е посмъртно удостоен със званието [[Герой на Украйна]] и с Рубинов орден на [[УЕФА]] за принос в развитието на футбола.
 
== Успехи ==
460

редакции