Жорж Кандилис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ източници и препратки |
+ източник |
||
Ред 38:
През 1931–1936 г. Кандилис следва във Факултета по архитектура на [[Атински политехнически университет|Атинския политехнически университет]] при преподавателите Анастасиос Орландос и Димитрис Пикионис<ref>{{икона|el}} Μαρία Θερμού, [http://www.antifono.gr/portal/Κατηγορίες/Τέχνες/Άρθρα/2483-Δημήτρης-Πικιώνης3a-Παλιωμένος-σοβάς2c-ανθρώπινο-δέρμα.html Δημήτρης Πικιώνης: Παλιωμένος σοβάς, ανθρώπινο δέρμα], 21 Νοέμβριος 2010.</ref>. Като студент той присъства на исторически за архитектурата събития.
Прочутият френско-швейцарски архитект [[Льо Корбюзие]] инициира организирането на международни „конгреси по съвременна архитектура“ ({{lang-fr|Congrès international d'architecture moderne}}; CIAM). IV Международен конгрес се провежда в [[Атина]] през 1933 г., който завършва с приемането на т.нар. „Атинска харта“. (Всъщност конгресът започва на борда на гръцкия параход „Патрис“, по време на рейса му от Марсилия към [[Пирея]] и продължава и завършва в Атина.)
После завършването на следването си Кандилис открива свое архитектурно бюро на площад „Омония“ и в същото време работи като помощник на Иоаннис Деспотопулос в Политехническия университет. През октомври 1940 г. Кандилис е призован в гръцката армия и взима участие в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]].
=== Кариера във Франция ===
През 1945 г. Кандилис е сред 95-те гръцки интелектуалци, главно с леви политически убеждения (сред тях и бъдещия композитор [[Янис Ксенакис]] и скулптора [[Мемос Макрис]]), на които Октавий Мерлие, директор на френския институт в Атина осигурява стипендии на френското правителство и възможност да напуснат потъващата в гражданска война след британската военна интервенция Гърция<ref>{{икона|el}} Γεώργιος Μ. ΣΑΡΗΓΙΑΝΝΗΣ, [http://www.rizospastis.gr/story.do?id=843915&publDate=24/6/2001 ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ: Από τη γενιά του '30 στη γενιά του '60], 24 Ιούνη 2001.</ref>. Кандилис пристига в [[Париж]] и скоро е приет като сътрудник в архитектурното бюро на Льо Корбюзие, който му поверява скоро ръководенето на ASCORAL (Асоциацията на строителите на архитектурни иновации).
През 1951—1952 г., в сътрудничество с Шадрах Удс и Анри Пио Кандилис оглавява компанията „Atbat-Afrique“, с щабквартира в [[Танжер]], и печели световна известност, проектирайки жилищните комплекси „Sémiramis“ и „Nids d’abeille“ в град [[Казабланка]].
Line 57 ⟶ 56:
През 1979 г. е назначен за член на Висшия комитет за култура при френското правителство.
В броя за ноември/декември 1984 г. на българското списание „Наш дом“ Кандилис е широко представен в рубриката „Бележити архитекти“.<ref>Николай Ангелов, [http://whata.org/blog/nash-dom-1984 „Наш дом, 1984“], whata.org, 3 януари 2008 г.</ref>▼
Умира на [[10 май]] [[1995]] г. в Париж.
== Кандилис и България ==
Участва във второто издание на Международното биенале на архитектурата „Интерарх“ през 1983 г., както и в основаната в София през 1987 г. Международна архитектурна академия, наред с редица други известни архитекти.<ref>{{икона|en}} [http://iaa-ngo.com/ „Information about IAA“], сайт на International Academy of Architecture.</ref>
▲В броя за ноември/декември 1984 г. на българското списание „Наш дом“ Кандилис е широко представен в рубриката „Бележити архитекти“.<ref>Николай Ангелов, [http://whata.org/blog/nash-dom-1984 „Наш дом, 1984“], whata.org, 3 януари 2008 г.</ref>
== Творчество ==
| |||