Йонийски острови: Разлика между версии

Когато [[Османска империя|османците]] окупират континентална Гърция, Йонийските острови един по един (от [[1393]] до [[1502]] г.) приемат венецианската власт като по-малко зло а на островите се установяват редица италиански поселения . Така островите избягват османската власт и остават свързани със [[Западна Европа]], което им придава значение в гръцката история, каквото иначе не биха имали. Разпространението на [[католицизъм|католицизма]] сред част от висшите кръгове остава изолирано явление и масата от населението запазва [[православие|православната]] си религия. През [[18 век]], когато започва борбата за независимост на гръцкия народ, островите като единствената свободна гръцка територия стават естествено убежище за избягалите интелектуалци и революционери.

През [[1797]] г. в резултат от [[наполеонови войни|наполеоновите войни]] островите се оказват окупирани от [[Франция]], въпреки че още на следващата година са отнети от [[Руска империя|руснаци]]те и превърнати в [[автономия|автономна]] [[република]] (под руско-османски контрол), при която за пръв път властта попада в ръцете на местната гръцка върхушка. През [[1807]] г. отново са завладени от Франция и този път окончателно анексирани. През 1809 – 1810 г. англичаните завладяват Закинтос, Кефалония, Лефкада и Китира, а през [[1814]] г. – и Керкира и установяват свое управление. От 1815 г. островите отново са [[Йонийска република|автономна република]], този път под британски протекторат. Със съдействието на своя протектор две години по-късно е създадена и конституция на „Съединените щати на Йонийските острови“.

В краяткрая на [[XIX]] век започва на островите масово преселение на италианско население главно рибари от Калабрия и Сицилия които се смесват с предишни по малки италиански поселения от средата на XVI век и започва да има голямо влияние на базата на историческото присъствие на италианци на островите . По тази причина както [[Кралство Италия]] , така и Италианската република (през 1946-1948г – 1948 г) смятат тези острови като част от Италия за което тя влиза в конфликт с [[Кралство Гърция]] не един път като в годините на водената 1911-1912г – 1912 г [[Итало турска война]] италиански войски се опитват да завземат и Йонийските острови, като италианското правителство предлага итало -гръцка подялба на тях като: [[Италия]] да присъедини островите [[Корфу]] и [[Кефалония]], а за [[Гърция]] да останат [[Итака]] и [[Закинтос]], но среща отказа на гръцката държава и двете страни са изправени пред война , предодвратенапредотвратена по дипломатически пътища след намесата на [[Русия]] и [[Франция]]. Италия се опитва отново да получи влияние над островите в годините на [[Първата световна война]] като италиански войски биещи се на страната на Антантата са дислоцират на остров Корфу по съвместно итало гръцко споразумение което обхваща и [[Албания]] , но след войната италианската делегация на проведената през [[1919]] г [[Парижка конференция]] за мирните договори иска официално признание на островите като италиански , което е отказано. С идването на власт на фашисткият режим на [[Бенито Мусолини]] в Италия през 1922г1922 г темата за Йонийските острови още повече се изостря като през 1926г1926 г след инсцениран от италианските тайни служби инцидент с нападениенаднападение над италианската военна дипломатическа мисия на остров [[Корфу]] Мусолини изпраща италиански войски да окупират острова и [[Албания]] но благодарение на дипломатическата намеса на Великобритания на гръцка страна окупацията е предодвратенапредотвратена.С приближаването на [[Втората световна война]] през април 1939г1939 г италианските войски окупират [[Албания]] а Мусолини заявява че Йонийските острови са в сферата на абсолютните италиански интереси. След включването на Италия във [[Втората световна война]] като съюзник на нацистка ГерамнияГермания през юни 1940г1940 г, през октомври [[1940]] италианските войски нападат Гърция и въпреки първоначалното им отхвърляне от гръцките войски на албанска територия с германска помощ през април-май [[1941]] г италианската армия окупира [[Гърция]] в това число и Йонийските острови които трябва според Мусолини да се присъединят към Италия но на Виенската конференция 1941г1941 г Хитлер отказва да разглежда италианските териториални претенции до краят на войната и Йонийските острови остават само окупирани от италианските войски територия. На островите е разположена италианската [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] част италианският Двадесет и шести армейски корпус. Макар да се създава партизанско движение на [[ЕЛАС]] на осторвитеостровите през 1941-1943г – 1943 г съпротивата не е голяма поради съвместното съжителство на гърци и италианци повочеповече от век а италианските войски почти не предприемат наказателни действия срещу гръцките партизани към които се присъединяват и италианци от острова. През юли [[1943]] г [[Бенито Мусолини]] е свален от власт в [[Италия]] след дебаркиране на англо-американски войски и за нов министър председател е назначен [[Пиетро Бадолио]] . През [[септември]] [[1943]] г [[Италия]] подписва примирие с Антихитлеристкатаантихитлеристката коалиция и през [[октомври]] [[1943]] г обявява война на Германия а италианските войски на Йонийските острови започват офанзива срещу германските войски окупирали островите които обаче надделяват и залавят в плен хиляди италианци , немалка част от които е разстреляна от германците като особенноособено страшни са случаите с пленената [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] в щаба и на остров [[Кефалония]] където след ожесточени боеве са разстреляни 8400 италиански войници и офицери начело с командира на дивизията [[генерал]] [[Антонио Гандин]]. Между ЕЛАС и правителството на Италия е постигнато споразуминеспоразумение спасилите се от германски плен италиански войски да останат на островите до края на войната за да се сражават с гръцките партизани срещу германците за освобожденитеоосвобождението на Йонийските острови. През 1944г1944 г островът е освободен от германска окупация от гърците и италианците, а войските на последните напускат островите, които съгласно подписаният през 1947г1947 г [[ПаржикиПарижки мирен договор (1947)|Парижки мирен договор]] е препотвърдено да са гръцка територия , но все пак Италия се опитва да си ги възвърне през 1946-1948г – 1948 г, когато избухва водената три годинитригодишна [[Гражданска война в Гърция]], като италианците застават на страната на левите сили от ЕЛАС , но без успех поради спечелената от монархистите Гражданска война.