Кремиковци (компания): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
С постановление на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] през [[1956]] година се създава Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през [[1960]] година. През [[1963]] година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на [[кокс]] и [[чугун]]. През [[1964]] година започва производството на [[агломерат]], а до [[1969]] г. – на [[електростомана]], [[конверторна стомана]], [[фероманган]], горещовалцувана [[ламарина]], електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо [[поцинковане]], на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През [[1979]] година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през [[1982]] година – на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През [[1987]] година той става Технологично-металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“, а от [[1988]] година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва [[приватизация]]та му.
От създаването си „Кремиковци“ е нерантабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.<ref name="христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 81}}</ref>
| |||