Никополис ад Иструм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21:
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция [[Тракия]], както и на градовете от [[Мала Азия]]. Официален език бил [[Старогръцки език|гръцкият]]. Начело на градското управление стоял съветът на [[архонт]]ите. В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от [[жрец]]и се грижела за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: [[Зевс]], [[Хера]], [[Атина (митология)|Атина]], [[Херакъл]], [[Асклепий]], [[Митра]], [[Кибела]] и др. В Никополис ад Иструм действала и [[герузия]].
Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на [[фила|фили]]. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край [[Бяла черква]], [[Павликени]] и селата [[Бутово]] и [[Хотница]] са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край [[Хотница]] действала и [[каменоломна]], от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови [[монета|монети]], върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали [[гладиатор]]ски борби и лов на диви животни.
Никополис ад Иструм бил [[епископ]]ско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. [[Хиподамова система]] (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад ([[агора]]) с останки от околовръстна [[колонада]]; сградите около площадното пространство; [[булевтерион]]а (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня ([[терми]]), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича [[долина]]та на река [[Росица (река)|Росица]] по висока 18 м и дълга 3000 м аркада. Началото му е при пещерата край [[Мусина]]. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село [[Дичин]], като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от [[йонийски ордер|йонийския ордер]] на [[агора]]та, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с хипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.
Ред 51:
== Източници ==
<references />
* Боев, З. 1991. Птиците на римския град Никополис ад Иструм (II – VI в.) край с. Никюп, Ловешка област. – Historia naturalis bulgarica, 3: 92 – 102.
* Boev, Z. M. Beech. 2007. The Bird Bones. – In: A. G. Poulter (ed.). Nicopolis ad Istrum. A Late Roman and Early Byzantine City. The Finds and the Biological Remains. Oxbow Books. The Society of Antiquaries of London. London. 242 – 253+307 – 318.
Line 62 ⟶ 63:
{{Национални историко-археологически резервати в България}}
{{Римски градове в България}}
[[Категория:Община Горна Оряховица]]
[[Категория:Древноримски градове в България]]
| |||