Съюз на демократичните сили: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 49:
* СДС-движение, правоприемник на коалицията, създадена на 7 декември 1989 г. Негов лидер е [[Филип Димитров]], последният председател на Националния координационен съвет на „старата“ неразцепена организация.
* СДС-център, в който влизат БСДП, част от Екогласност и две по-малки местни партии.
* СДС-либерали, включващ ЗП, ФКЗД и група, отцепила се от ДП.
* БЗНС Никола Петков, който решава да се яви на изборите самостоятелно.
 
Ред 75:
Правителството на ОДС, включващо министри от СДС и [[Демократическата партия]], управлява от май 1997 до юли 2001 г. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на [[паричен съвет]], извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 г. СДС все пак се представя задоволително.<ref>Капитал, брой 42, 23 октомври 1999: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=252699 Местните избори потвърдиха парламентарното статукво]</ref> В края на [[1999]] г. се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Сред тиражираните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг „Олимп“, който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.<ref>Капитал, брой 17, 28 април 2000: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=255458 Кръгът „Олимп“ е свързан със СИК]</ref>
 
Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание|39-тото народно събрание]], проведени на 17 юни 2001 г., макар че спечелва 51 депутатски места. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от [[Екатерина Михайлова]].
 
=== След 2001 ===