Съюз на демократичните сили: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 56:
Съюзът съставя [[Правителство на Филип Димитров|своето първо правителство]] начело с [[Филип Димитров]], в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от [[Движението за права и свободи]]. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група Александър Йорданов. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната – приети са закони за възстановяване на частната собственост и за реституция, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в НАТО и Европейския съюз. Но след неуспешен вот на доверие (в който против правителството гласуват и депутати от СДС, т.нар. „сини мравки“) Димитров подава оставка и след неуспех за сформиране на ново правителство СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото народно събрание. Следващият [[Правителство на Любен Беров|кабинет на Любен Беров]] е сформиран с подкрепата на ДПС и БСП. Той е слаб и се оказва в ролята на заложник на тактическо боричкане между партиите. Междувременно слабите държавни институции отприщват много негативни тенденции – икономически хаос, доминиране на законодателната работа от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност<ref name="Malinov"/>
В СДС настъпва още едно болезнено разцепление. От СДС излиза влиятелната Демократическа партия, която образува коалиция [[Народен съюз]] (НС) заедно с БЗНС-НС на [[Анастасия Мозер]].
След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 г. председател на СДС става [[Иван Костов]].
| |||