Мавзолей на Георги Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 28:
Мавзолеят става център на [[тоталитарни култове|тоталитарния култ]] към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в [[Народна република България]] през периода 1949-1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.
 
Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]]. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС [[Евгени Бакърджиев|Евгений Бакърджиев]]. Първата детонация (в присъствието на министър -председателя [[Иван Костов]] и кмета на София [[Стефан Софиянски]]) не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва.
 
== Проектиране и строителство ==
Ред 49:
 
== Опит за атентат и взривяване на мавзолея 1956 ==
През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев -Тони подготвя взривяването на Мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм е трябва да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така пред очите на хиляди хора е трябвало да загинат членовете на Политбюро, министри, генерали. С тази си постъпка Стоян Зарев -Тони е искал да привлече вниманието на световните медии към България. Смятал е, че терористичните актове са напълно нормални в борбата с комунизма. Той е успял да привлече към тая група още 14 души. Освен Мавзолея, Зарев е планирал да взриви и пет важни министерства. Групата среща трудности в изпълнението на плана и много се забавя, конспирацията е разкрита и те са арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.<ref>[http://old.duma.bg/2006/0806/250806/iskam/isk-1.html Преживяното бъдеще, в-к Дума, 25.08.2006]</ref>
 
== Поддръжка и реконструкции ==