Гръцка война за независимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Unlinked: Морея
м стилистично
Ред 24:
Въстанието срещу османската власт е подигнато от група заговорници, водена от [[Александър Ипсиланти]] – предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна [[Молдова]]. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при [[Галац]].
 
Междувременно на 25 март избухва въстание в южната част на [[Пелопонес (Морея на 25 март]], което в рамките на 3 месеца обхваща целия [[Пелопонес]]полуостров, част от [[Същинска Гърция]], [[Крит]], [[Кипър]] и някои [[Егейски острови]]. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до [[Епидавър]]). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградският патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния [[Константинопол]]. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва [[гръцка гражданска война]] в края на 1823 – май 1824 и през 1824-1825 г. <ref>Nina M. Athanassoglou-Kallmyer [http://books.google.com/books?id=unXeZpkaxTMC&pg=PA32&lpg=PA32&dq=Massacre+Greek+War+of+Independence&source=bl&ots=0eeCT285Qr&sig=EAm3P2DJoIulPM1J3eFbH1Qv36c&hl=en&ei=92Q-StiXEdHBtwfayIAB&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4 French images from the Greek War of Independence (1821—1830)] Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 {{икона|en}}</ref>
 
Поради невъзможност за друго, и поради неконтролируемия [[еничарски корпус]], султанът се обръща за военна помощ към своя египетски [[васал]] [[Мохамед Али паша]], която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед – Ибрахим Али се отправят към [[Егейско море]]. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в [[Триполи]] – административен център на региона.