[[Институция]]та на кмета като управител на населеното място е стара и от установените традиции на съответното място се определят конкретните правомощия на кмета и съотношението на властта между кмета и представителния орган на местното самоуправление – [[Общински съвет|общинския съвет]].
Днес кметовете на столици и големи градове с важно стопанско значение имат голямо влияние в политическия живот, тъй като управляват значителни ресурси.
Кметовете могат да се избират пряко от населението или от общинския съвет. При пряк избор от населението кметът може да бъде избиран с обикновено [[мнозинство]] – повече от половината от подадените гласове (както е според сега действащия Изборен кодекс в България), или с относително мнозинство – с най-голям брой гласове сред всички явили се кандидати (прилага се при балотаж между двамата най-много получили гласове кандидат-кметове на населени места).
Кметовете ръководят общинската администрация, посредством назначаването на секретар на общината, който е на пряко подчинение на кмета. Освен това кметовете се подпомагат и от заместник-кметове, назначени от тях.
Връзките между кметовете на общини и Общинските съвети са очертани в ЗМСМА. Кметът на община привежда в действие решенията взети от органа на местно самоуправление (Общински съвет). В изпълнение на своите задължения, кметът издава заповеди.
Кметовете на общини могат в рамките на своя мандат да назначават и т.нар. кметски наместници в места, които нямат административен център, но не са достатъчно големи, за да станат кметство (над 100 души). Кметските наместници според ЗМСМА <ref name="ЗМСМА">[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2132580865 Закон за местното самоуправление и местната администрация], Обн. ДВ. бр.77 от 17 септември 1991 г.</ref> също имат статус на органи на изпълнителната власт.
