Уикипедия

Вълче поле: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
разчистване на оспорени текстове за авторски права
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{авторски права}}
 
{{Селище в България
| картинка =
Line 17 ⟶ 14:
 
== География ==
Село Вълче поле се намира в [[планина|планински]] район и източната част на Родопите, община Любимец, приблизително на средата на правата между Харманли и Ивайловград, с координати 41°41'17"N 26°0'42"E .
 
'''Вълчеполската котловина''' е котловина в източната част на Източните Родопи, между рида Гората на север и рида Съртана юг, по долното течение на река Арда. Дължината ѝ от запад на изток е около 15 км, а ширината до 10 км. Средна надморска височина на котловинното дъно 100 – 200 м.
 
Образувана е през горния олигоцен в резултат на тектонско потъване, когато се запълва с мощни езерни чакълести и песъчливо-глинести утайки. През неогена и кватернера заплънката ѝ частично се денудира. Котловинната основа е нахълмена и набраздена от плитките долини на левите притоци на река Арда, която протича в южната ѝ част. Южната, най-ниска част на котловината е залята от водите на язовир „Ивайловград“ Климатът е умереноконтинентален със средиземноморско влияние. Има находища на въглища с непромишлено значение (Вълчеполски басейн), глини и чакъли. Благоприятни условия за развитие на селско стпанство, а в близкото минало и овцевъдство
 
В нея са разположени 8 села: Бориславци, Вълче поле, Голяма долина, Дъбовец, Ефрем, Малки Воден, Малко Брягово иСелска поляна.
 
В двата края на котловината преминават два пътя от Държавната пътна мрежа
* В източната ѝ част, от юг на север, на протежение от 5,3 км – участък от третокласен път № 597 Ивайловград — Малко Градище — Любимец.
* В най-западната ѝ част, от север на юг, на протежение от 4 км – участък от третокласен път № 808 Харманли — Долни Главанак — Силен.
 
== История ==
Предполага се, че днешното село Вълче поле е създадено около 1330 г. (1326 г.) или доста преди България да падне под османска власт. Това е условно датиране и се базира на първото известно писмено споменаване на селото (“Документ за границите на поземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.). //"...“В худутнамето (от „худут“ – граница, а худутнаме – озн. крепостен акт, в който се определят границите на мерата). “Документ за границите на поземляния имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.става ясно, че в една доста обширна област от селата Карабаа и Куртулен (Свиленградско) до с. Гьокчебунар (Сив кладенец – Ивайловградско), липсват много послешни села, т.е. тя още е значително празна, ненаселена, та впоследствие е привлякла още българи заселници и последните малоазийски колонисти (казалбашите). Това показва, че в Източна Тракия засилено разселяване на българи е започнало през XVII в. и е продължило през следващите векове [3]“
От цитираното става ясно, че в 1562 г. селото (Камилски дол/Деве дере) все още не е съществувало, и че селата Куртулен и Гьокчебунар са значително по-стари от Деведере. ..."// Първият официален писмен документ за възникването на с. В.Вълче поле е от 1562 г., според който селището е възникнало през 1326 г. Втори документ, от 1662 г. потвърждава, че населението е чисто българско. На това място обаче е имало селище още по времето на траките или поне около 1000 години по-рано.
 
Предишното име на селото е „Куртулен“. Според легендата е било кръстено на най-силната мома в селото – Куртова Елена, която е поместила камък, който е бил толкова голям, че нито един мъж не е успял дори да го помръдне. Друга версия за произхода на името е от турски „курт“ = вълк, „лен“ = поле/. "Курт" обаче е дума, която се среща и при прабългарите и е употребявана за хан Кубрат. Най-вероятно думата е навлязла в турския от друг език. По време на османската власт е било известно като „Курткьой“. Селото е освободено на 5 октомври 1912 г. по време на [[Балканска война|Балканската война]]. Предполага се че през 1912 г. в селото е имало около 90 семейства.
 
Между 1913 и месец юни 1914 г. селото в било изгорено от турците. За щастие хората са успели да избягат и са се скрили в гората (местността „Селището“). Загинал/убит е само един човек, който се е върнал за да вземе нещо от къщата си.
"....За Ортакьой се минава презъ Курткьой и Деведере, което е на река Арда. И двете села се падатъ въ турската Мустафапашенска околия, която е стигала до Арда. На друго место (вж. Мустафапашенска околия стр. 49) подробно описвамъ ужасите, които съ изпитали нещастните българи отъ Деведере, както и за бегството на Курткьойци. И двете села съ били изгорени, та сега некои отъ разбегалите се жители се мъчеха да поправятъ нещо отъ срутените сгради, колкото временно да се подслонятъ..."▼
 
▲"....За Ортакьой се минава презъ Курткьой и Деведере, което е на река Арда. И двете села се падатъ въ турската Мустафапашенска околия, която е стигала до Арда. На друго место (вж. Мустафапашенска околия стр. 49) подробно описвамъ ужасите, които съ изпитали нещастните българи отъ Деведере, както и за бегството на Курткьойци. И двете села съ били изгорени, та сега некои отъ разбегалите се жители се мъчеха да поправятъ нещо отъ срутените сгради, колкото временно да се подслонятъ..." <ref>„Години на разруха и войни, години на кланета и погроми. Разорението на Тракийските българи презъ 1913 година“. Любомиръ Милетичъ (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София</ref>
откъс от: „Години на разруха и войни, години на кланета и погроми. Разорението на Тракийските българи презъ 1913 година“
 
Любомиръ Милетичъ (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;
II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София)
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
* На север от селото се намира връх Шейновец /41°42'59"N 26°1'44"E/ и местността Калето, както и паметник на воините, загинали по време на войните.
* На север от селото се намира връх Шейновец /41°42'59"N 26°1'44"E/ и местността Калето, както и паметник на воините, загинали по време на войните. На върха има останки от древна тракийска крепост, предишните известни наименования на върха са „Самоградно“ и „Константиново кале“, а по турско време върхът са наричали „Курт кале“ или „Курткьой калеси“ (Френски пътеписи за Балканите, XIX в. на Д-Р АМИ БУЕ – Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/). Крепостта на върха има прекрасен панорамен изглед към цялата околност и и била важен наблюдателен пункт в миналото. Това е и мястото, на което е започнала Балканската война – на 13.10.1912 г. там се е състояло първото сражение на Балканската война. "Бойните действия се предвиждало да започнат с атаката на турско-българската граница в частта, която минава по гребена на Родопите – връх Курткале (Шейновец), Пилаф тепе и Тас тепе, издигащи се над с. Мезек. Курткале е най-високото естествено защитено място в околността. Неговото стратегическо значение е било оценено още в древността, за което свидетелстват и останките от римска крепостна стена. Самият връх е площ от около 1200 кв. м, обграден с отвесни стени и скали, и достъпът до него е възможен само по единствената пътека. От върха се вижда цялата околност – към долините на реките Марица и Арда и Одринско. През седловината минава единственият път от селата Сюлбюкюн (Малки Воден) и Хамзак за с. Мезек и Мустафапаша. Точно там, на седловината, турският пост и заставата са свързани с постоянна телефонна връзка с ротата в с. Курткьой (Вълче поле) и с Мустафапаша. На самия връх в землянка са складирани бойни и хранителни запаси, в друга землянка са помещават постовете. Според плана на българското командване тези височини трябва да се овладеят едновременно, затова се определя атаката да се извърши с около 300 войници и съотношението на силите да бъде 3:1 в полза на българските части. Това трябва да осигури първия успех, а нанесеното поражение на противника да предизвика паника сред него. На 5 октомври в 5 ч. 7-а пехотна рота под командването на капитан Георгиев се приближава на около 200-300 м от турския пост, но постовите кучета започват да лаят. Първите доброволци се хвърлят бързо напред и заобикалят поста. Турските войници усещат опасността, започват да излизат навън от заставата и да бягат, стреляйки към Курткьой. Започват да хвърлят и ракети, за да осветят терена. След доброволците цялата рота в колона стига до седловината и се подготвя за атака начело с командира на ротата кап. Георгиев. Предните редици откриват стрелба, с викове „ура“ започват да се катерят по стената и се хвърлят в атака на укреплението. Само за 40 минути – 5.40 ч, Курткале пада в български ръце. При овладяване на граничното било загиват 15 и са ранени 24 български войници. Около 13 ч. същия ден цялата Тунджанска дивизия преминава през границата. Започва свещената война за освобождаване и обединяване на българските земи, една от заветните цели на младата ни държава." Автор: Д-р Красимира Узунова
* В планинските местности наоколо са открити останки от [[траки]]йски гробници, подобни на тази в с.село [[Мезек]]. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. За съжаление времето и иманяри са ги разрушилиРазрушени почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, за съжаление вече напълно унищожена от иманярите.▼
 
* „Куш кая“ от [[турски език|турски]] „птичи камък“ „куш“ = птица и „кая“ = камък, скала- – представлява огромна величествена скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс. Предполага се, че култовият комплекс е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другият такъв – „Глухите камъни“ разположен няколко километра по-нагоре в планината.▼
* Днес на самия връх има издигнат [http://ivoso.blog.bg/photos/1045/original/DDS%2022.JPG паметник] на загиналите български войници.
 
▲* В планинските местности наоколо са открити останки от [[траки]]йски гробници, подобни на тази в с. [[Мезек]]. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. За съжаление времето и иманяри са ги разрушили почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, за съжаление вече напълно унищожена от иманярите.
 
▲* „Куш кая“ от [[турски език|турски]] „птичи камък“ „куш“ = птица и „кая“ = камък, скала- представлява огромна величествена скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс. Предполага се, че култовият комплекс е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другият такъв – „Глухите камъни“ разположен няколко километра по-нагоре в планината.
 
* [[Глухите камъни]]
* Паметник на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото.
 
* Паметник на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото. История: През първата половина на месец март 1952 г. група от четирима диверсанти преминава границата от гръцка на българска територия близо до гранична пирамида 371, намираща се на 5 км. източно от с. Вълче поле. След като преминават през граничната бразда, бандитите се спускат по т.нар. „бандитска пътека“, която заобикаля връх Сарабурун от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх Шейновец (Курткале) и вътрешността на страната. Маршрутът им от границата до западното подножие на Сарабурун преминава през левия фланг на участъка на гранична застава „Круша“ и е в близост до десния фланг на участъка на застава „Орел“. Застава „Круша“ се намира на 3 км. югоизточно от с. Вълче поле, а застава „Орел“ – високо в планината (Североизточни Родопи / ридът Гората) на 3 км. източно от Шейновец. В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. Бандитите се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша“ за бандитите, но вече е късно – минали са 2 часа, бандитите са далече и няма възможност за адекватна реакция. Тъй като се предполага, че и на връщане бандитите ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите. В подкрепление на граничарите от застава „Круша“ са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев служи на застава „Орел“, Стоил Косовски на „Круша“, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша“. В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане бандитите са трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. Бандитите се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун. Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандитите. Георги Стоименов е тежко ранен. След края на боя на път за болницата Стоименов умира. Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандитите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека“. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до Кралимарков камък, намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите. Двама от бандитската група са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив. В престрелката при връх Сарабурун загиват младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. И на тримата посмъртно е присвоено званието младши лейтенант и са удостоени с правителствени награди. Заставите на които служат тримата граничари, започват да носят техните имена. Във всяка една от тези три застави има паметници и паметни плочи на загиналите граничари. В момента тези паметници се съхраняват в музея на граничарите, намиращ се Гранично полицейски участък – Ивайловград (бившият граничен отряд). На малка поляна западно от Сарабурун е построен паметник на тримата загинали граничари. Той стои там и днес. През 1982 г. в центъра на с. Вълче поле също е открит паметник на тримата загинали граничари, който представлява обелиск с триъгълна форма, в горната част на всяка от страните на който се виждат лицата на тримата граничари и техните имена. Ако човек се вгледа, ще забележи, че всяко едно от трите лица гледа приблизително в посока на своята застава. Всяка година на 31 март граничари от различни поколения се събират, за да почетат паметта на загиналите. Автор: http://bg.wikipedia.org/- "Престрелка при връх Сарабурун"
 
* Предстоят разкопки на останки от древна вила, от типа на „Вила Армира“ намираща се под селото.
 
* Поле на което се е провела средновековна битка, под селото, вероятно между кръстоносци и войници на цар Калоян ???
 
* Кутела
 
* Шафрана
 
* Голака
 
* Дивите божури – рано напролет, високо над селото, по склоновете на един от върховете, между скалите и дърветата там цъфтят дивите божури. Кърваво червени, омайно красиви и нереално истински... цъфтят и разнасят аромат на приказки и горски легенди, на младост и красота, на нетленна магия. Вижте ги сами.
 
* Френска ряка
 
== Редовни събития ==
* На [[6 май]], [[Гергьовден]], се провежда събор – панаир. На събора пристигат както гости, таки и голям брой от хората напуснали селото.
* На [[5 октомври]] на връх „Шейновец“ – Калето се отбелязва освобождението на селото и околността
* До 1980 г. в селото се провежда кукерско шествие, наричано „Бубошари“.
Местна легенда разказва, че по време на Балканската война турски гарнизон се бил укрепил на недостъпно място в планината близо до връх Шейновец. Българските войници многократно атакували турците, но предводителят им бил застанал между две скали и успешно отбранявал позицията, като прострелвал всеки осмелил се да излезе в атака. Турчинът имал петзарядна карабина и след всеки 5 изстрела сменял пълнителя. Скоро това било забелязано от смел български войник, който издебнал смяната на пълнителите, изтичал до скалите и успял да промуши турчина със щика си. Така позицията била превзета.
*До към 1980 година в селото се е провеждало уникално кукерско шествие, наричано „Бубошари“. Предполага е, че шествието е било част от древен тракийки ритуал за здраве и плодородие. При провеждането на шествието са се избирали „Цар“ и „Царица“ на шествието, които са развеждани из селото с двуколесна каруца. Шествието приключвало с „изоставянето“ на каруцата в средата на селската река, от където „Царят“ и „Царицата“ е трябвало да излязат сами. „Бубошарите“ са носели страшни животински маски и дебели дървени тояги, с които налагали всеки срещнат ... за здраве!
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
Line 82 ⟶ 45:
 
== Кухня ==
* „Смигаль“ – обредно ястие, използва се при кръщенки и други поводи, приготвя се от специална пита пита, която след това се натрошава на малки парчета, невероятно!.
* „Накладени карпузки“ – изключително вкусна туршия, приготвяна в края на лятото от последните малки дини и зелени домати.
* „ДядУ“ – сушено месо в пуска, аналогично на банския старец, само че по-вкусно.
* „Бърканица“ – разхладителна напитка от мляко и вода, получава се след избиването на маслото в специален съд – „Бурило“„бурило“, с дървен прът, завършващ с разширена дървена част. След отделянето на маслото остава бърканицата.
* „Вълчеполска баница“ – с печени кори, леко намазани с прясно масло, и с плънка от извара или сирене ....
* „Зелник“ – прави се като банцабаница, но с лапад, рано на пролет – няма такава вкусотия другаре.
* „Капама/Каплама“ - обикновено с телешко или дивеч и много кромид лук
* „Тиквеник по вълчеполски“ -
* „Цървено варю“ – ястие от дребно бобово растение с червени или черни семена/бобчета
* „Пържени яйца с каварма“
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=4265&Itemid=2 ''„Вълче поле събра повече гости от населението си“''], 6 май 2007
* [http://haskovo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=7299&Itemid=2 ''„Печено агне на Гергьовден във Вълче поле“''], Видео репортаж, 7 май 2008
* [https://www.facebook.com/groups/www.vylchepole/ ''„Фейсбук страница на село Вълче поле“'']
* [http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Haskovo/Lyubimets/Vulche_pole ''„Информация за село Вълче поле в bg.guide-bulgaria.com“'']
* [http://www.lyubimets.org/index.php?option=com_content&view=article&id=115&Itemid=92 ''„Информация за с. Вълче поле в сайта на община Любимец“'']
* [http://www.mgu.bg/annual/public_html/2006/bg/svityk1/dokladi_pdf/cincov.pdf ''„Археометалургични проучвания в района на с. Вълче поле“'']
* [http://4coolpics.com/photo/i_ran/68371.html ''„Снимка от село Вълче поле с фон скалите „Куш кая““'']
* [http://www.kroraina.com/knigi/pk2/pk2_1.htm ''„Вълче поле – част от укрепителната система на България“'']
* [http://e-svilengrad.com/news/wp-content/uploads/Most/Most%201/Most6.pdf ''„Битката за Курткале“'']
* [http://novinarug.com/news/?p=24091 ''„Курткале превзет за 40 минути с 15 жертви“'']
 
{{Община Любимец}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълче_поле“.