Йонийски острови: Разлика между версии

В края на [[XIX]] век започва на островите масово преселение на италианско население главно рибари от Калабрия и Сицилия които се смесват с предишни по малки италиански поселения от средата на XVI век и започва да има голямо влияние на базата на историческото присъствие на италианци на островите. По тази причина както [[Кралство Италия]] , така и Италианската република (през 1946 – 1948 г) смятат тези острови като част от Италия за което тя влиза в конфликт с [[Кралство Гърция]] не един път като в годините на водената 1911 – 1912 г [[Итало турска война]] италиански войски се опитват да завземат и Йонийските острови, като италианското правителство предлага итало-гръцка подялба: [[Италия]] да присъедини островите [[Корфу]] и [[Кефалония]], а за [[Гърция]] да останат [[Итака]] и [[Закинтос]], но среща отказа на гръцката държава и двете страни са изправени пред война, предотвратена по дипломатически пътища след намесата на [[Русия]] и [[Франция]]. Италия се опитва отново да получи влияние над островите в годините на [[Първата световна война]] като италиански войски биещи се на страната на Антантата са дислоцират на остров Корфу по съвместно итало гръцко споразумение което обхваща и [[Албания]] , но след войната италианската делегация на проведената през [[1919]] г [[Парижка конференция]] за мирните договори иска официално признание на островите като италиански, което е отказано. С идването на власт на фашисткият режим на [[Бенито Мусолини]] в Италия през 1922 г темата за Йонийските острови още повече се изостря като през 1926 г след инсцениран от италианските тайни служби инцидент с нападение над италианската военна дипломатическа мисия на остров [[Корфу]] Мусолини изпраща италиански войски да окупират острова и [[Албания]] но благодарение на дипломатическата намеса на Великобритания на гръцка страна окупацията е предотвратена.С приближаването на [[Втората световна война]] през април 1939 г италианските войски окупират [[Албания]] а Мусолини заявява че Йонийските острови са в сферата на абсолютните италиански интереси. След включването на Италия във [[Втората световна война]] като съюзник на нацистка Германия през юни 1940 г, през октомври [[1940]] италианските войски нападат Гърция и въпреки първоначалното им отхвърляне от гръцките войски на албанска територия с германска помощ през април-май [[1941]] г италианската армия окупира [[Гърция]] в това число и Йонийските острови които трябва според Мусолини да се присъединят към Италия но на Виенската конференция 1941 г Хитлер отказва да разглежда италианските териториални претенции до краят на войната и Йонийските острови остават само окупирани от италианските войски територия. На островите е разположена италианската [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] част италианският Двадесет и шести армейски корпус. Макар да се създава партизанско движение на [[ЕЛАС]] на островите през 1941 – 1943 г съпротивата не е голяма поради съвместното съжителство на гърци и италианци повече от век а италианските войски почти не предприемат наказателни действия срещу гръцките партизани към които се присъединяват и италианци от острова. През юли [[1943]] г [[Бенито Мусолини]] е свален от власт в [[Италия]] след дебаркиране на англо-американски войски и за нов министър председател е назначен [[Пиетро Бадолио]]. През [[септември]] [[1943]] г [[Италия]] подписва примирие с антихитлеристката коалиция и през [[октомври]] [[1943]] г обявява война на Германия а италианските войски на Йонийските острови започват офанзива срещу германските войски окупирали островите които обаче надделяват и залавят в плен хиляди италианци, немалка част от които е разстреляна от германците като особено страшни са случаите с пленената [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] в щаба и на остров [[Кефалония]] където след ожесточени боеве са разстреляни 8400 италиански войници и офицери начело с командира на дивизията [[генерал]] [[Антонио Гандин]]. Между ЕЛАС и правителството на Италия е постигнато споразумение спасилите се от германски плен италиански войски да останат на островите до края на войната за да се сражават с гръцките партизани срещу германците за освобождението на Йонийските острови. През 1944 г островът е освободен от германска окупация от гърците и италианците, а войските на последните напускат островите, които съгласно подписаният през 1947 г [[Парижки мирен договор (1947)|Парижки мирен договор]] е препотвърдено да са гръцка територия, но все пак Италия се опитва да си ги възвърне през 1946 – 1948 г, когато избухва тригодишна [[Гражданска война в Гърция]], като италианците застават на страната на левите сили от ЕЛАС, но без успех поради спечелената от монархистите Гражданска война.▼