Емил Наумов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Disambiguated: Роселини, Блумингтън, Опус, Композиция; Unlinked: Фантазия |
||
Ред 14:
Емил Георгиев Наумов е роден в [[София]] на [[20 февруари]] [[1962]] г. в [[семейство]] на [[интелектуалци]] с интереси към [[музика]]та. [[Дядо]] му е известния [[художник]] [[Владимир Димитров Наумов|Владимир Наумов]] (1897 – 1947), а [[баба]] му [[Свобода]] е била преподавател по [[солфеж]]. [[Баща]] му [[Георги]] Наумов е известен професор-рентгенолог, свирил на [[обой]], [[цигулка]] и [[акордеон]], автор на музикални школи по акордеон. Музикалните заложби на [[дете]]то проличават на петгодишна възраст. Родителите му го насочват към неговата първа [[учител]]ка по [[пиано]] [[Лиляна Панайотова]]. Импровизаторските му способности правят силно впечатление на композитора [[Парашкев Хаджиев]] и музикалния педагог [[Константин Станкович]]. По техен съвет неговия баща взема решение да представи детето за прослушване на известната френска музикална педагожка [[Надя Буланже]].<ref name="oldduma">[http://old.duma.bg/2005/1205/221205/kultura/cul-4.html]</ref> Тя е силно впечатлена и на осемгодишна възраст през [[1970]] г. Наумов става последният неин ученик наравно със 17-20-годишни студенти в [[Американска консерватория|Американската консерватория]] във [[Фонтенбло]].<ref name="indiana">[http://info.music.indiana.edu/faculty/current/naoumoff-emile.shtml]</ref> Буланже се изказва ласкаво за него: „Той е подаръкът на моята старост“. Учи композиция при нея до смъртта ѝ през [[1979]]. Работата с Буланже му осигурява възможността да се запознае и работи с известни музиканти на 20 век като [[Клифорд Кързън]], [[Игор Маркевич]], [[Роберт Казадесю|Роберт]] и [[Габи Казадесю]], [[Никита Магалов]], [[Жан Франсе]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Солима Стравински]], [[Арам Хачатурян]], [[Йехуди Менухин]], [[Святослав Рихтер]] и др.<ref name="indiana" /><ref name="ubc">[http://www.ubc-bg.com/bg/composer/82]</ref>
Първият му публичен рецитал в чужбина е на 8 години в зала „[[Пиемонтеза]]“ в [[Рим]]<ref name="zastrahovatel">[http://www.zastrahovatel.com/files/SDOWNLOAD/D168_Zastr19A.pdf] </ref>. В самостоятелната програма на Наумов са включени [[Бетовен]], [[Йохан Себастиан Бах]], [[Шуман]], [[Панчо Владигеров|Владигеров]], [[Ренцо Роселини|Роселини]] и негови собствени композиции.
Първият му концерт за пиано и струнен оркестър е композиран през [[1971]] на 9-годишна възраст. Световната премиера е осъществена в авторско изпълнение в парижката зала „[[Полиняк]]“ през [[1972]] г. под диригентската палка на Йехуди Менухин. Оттогава започва и активната концертна и композиторска дейност на Емил Наумов по световните сцени – [[Берлин]], [[Амстердам]], [[Хага]], [[Мюнхен]], [[Щутгарт]], без да прекъсва обучението си.
Учи пиано през 1971 – 1978 г. в [[Американска консерватория|Американската консерватория]] във [[Фонтенбло]] при [[Габи Казадезю]], [[Клифорд Кързън]], [[Никита Магалов]] и [[диригент|дирижиране]] при [[Игор Маркевич]]. Завършва Висшата национална музикална консерватория в [[Париж]] (1985) и [[Екол нормал дьо мюзик]] (1987) в класа по дирижиране на [[Пиер Дерво]].<ref name="ubc"/> Професор по [[композиция (музика)|композиция]] и [[камерна музика]] в Американската консерватория във [[Фонтенбло]], професор по пиано в Парижката висша национална консерватория. Oт [[1998]] г. е редовен професор по [[пиано]] и [[музикален анализ]] в [[Университет Индиана|Университета Индиана]] в [[Блумингтън (Индиана)|Блумингтън]], [[щат]]а [[Индиана]], [[САЩ]].<ref name="ubc"/> През [[1981]] на 19-годишна възраст влиза в списъка „[[Стоте композитори на века]]“ на музикалния издател [[Schott, Mainz|Шот, Майнц]], [[Германия]] като най-младия композитор за времето си и издава композициите му (над 40).<ref name="zastrahovatel"/> В плакат на издателството с портрети на най-големите композитори на 20 век Емил Наумов е в компанията на [[Игор Стравински]], [[Сергей Прокофиев]], [[Бенджамин Бритън]]. Развива успешна кариера на пианист с международно признание. Работил е с музиканти като [[Жан Франсе]], [[Ленард Бърнстейн]], [[Йехуди Менухин]], [[Мстислав Ростропович]]. След смъртта на Надя Буланже Емил поема обучението на някои от нейните класове по време на летните сесии на Американската консерватория във Фонтенбло, на която тя е била съоснователка през 1921 г. Като солиращ пианист Емил Наумов прави изключителни изпълнения на концерта от [[Едвард Григ]] с филхармонията на Лос Анжелис в зала „[[Холивуд Боул]]“, както и изпълнение на версията му за пиано и оркестър на „[[Картини от една изложба]]“ на [[Модест Мусоргски]] с Националния симфоничен оркестър в [[Кенеди център]], [[Вашингтон]], под диригентската палка на Ростропович.
Репутацията на Наумов като [[виртуоз]] на пианото датира от 1984 г. когато замества внезапно заболял [[пианист]], изпълнявайки първия концерт за пиано на [[Чайковски]] в [[Монте Карло]].
Ред 30:
== Творчество ==
Автор е на над 60 [[опус (музика)|опус]]а. По-важните от тях са:<ref name="ubc"/><ref name="emn">[http://www.emilenaoumoff.com/]</ref><br>
Музикално-сценични:
* „Чудото и детето“ [[Комедия|комична]] камерна [[опера]] (1975)
Ред 58:
* 4 [[песен|песни]] за [[глас]] и пиано по [[текст]] на П.Росар и П.Валери (1976)
За [[орган (музика)|орган]]:
*
[[Хор]]ова музика:
* „Свещен концерт“ за пиано и смесен хор по [[Латински език|латински]] текстове (2000)
Ред 91:
* 1994 г. Oбявен за [[музикант]] на [[година]]та на [[Франция]].
* 1994 г. Носител на медала на [[Париж]].
* 1994 г. Две [[награда|награди]] за [[Композиция (музика)|композиция]] на френската [[академия]] за [[изящни изкуства|изящно изкуство]].
* 1996 г. Удостоен с [[медал]] „[[Иван Вазов]]“.
| |||