Еминска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
м Disambiguated: Каменяк → Каменяк (Област Бургас) (2), Разбойна → Разбойна (Област Бургас), Мрежичко → Мрежичко (област Бургас) |
||
Ред 20:
'''Еминска планина''' е ниска [[планина]], дял от [[Стара планина|Източна Стара планина]], в [[Област Бургас]], между река [[Луда Камчия]] и [[Черно море]].
Еминска планина се издига в най-източната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина около 60 км и ширина 15-18 км. На запад долината на [[Голяма река (приток на Луда Камчия)|Голяма река]] (десен приток на [[Луда Камчия]]) я отделя от [[Карнобатска планина]], а на изток и югоизток със стръмни склонове се спуска към [[Черно море]], като завършва с нос [[Емине]]. На север долината на река [[Двойница]] я отделя от [[Камчийска планина]], а след това чрез три ниски седловини: източно от село [[Булаир (Област Варна)|Булаир]], при горско стопонство "Гермето" и при село [[Каменяк (Област Бургас)|Каменяк]] се свързва със същата планина. На юг долината на [[Хаджийска река]] и ниска седловина (211 м н.в.) я отделя и същевременно свързва с [[Айтоска планина]].
Планината е ниска с широко и плоско било, което постепенно се понижава на изток до 400-500 м. Най-високата точка връх '''Мандрабаир''' (620,7 м) се намира в най-западната ѝ част, южно от село [[Снягово (Област Бургас)|Снягово]]. Други по-високи върхове са: Гьозтепе (520 м, източно от [[Дюлински проход|Дюлинския проход]]) и Свети Илия (386 м, в най-източната част).
Ред 26:
Планината е оформена върху Еминската антиклинала. Изградена е от горнокредни мергели, варовици и пясъчници (емински флиш). Северните ѝ слонове са полегати и разчленени от дълбоко всечени долини на десните притоци на река [[Двойница]]. Южният склон е разседен и се спуска стръмно към долината на [[Хаджийска река]]. От планината водят началото си реките: [[Балабандере]] (десен приток на [[Луда Камчия]]), [[Елешница (приток на Камчия)|Елешница]] (десен приток на [[Камчия]]), [[Двойница]] (влива се в [[Черно море]]) и [[Хаджийска река]] (влива се в [[Черно море]]) с левия си приток [[Бяла река (приток на Хаджийска река)|Бяла река]]. Почвите са предимно излужени канелини горски. Билото на планината е заето от пасища и обработваеми земи.
Поради ниската си надморска височина в планината има доста населени места. На запад са селата [[Дъскотна]], [[Снягово (Област Бургас)|Снягово]], [[Каменяк (Област Бургас)|Каменяк]], [[Добра поляна]], [[Средна махала]], [[Топчийско]], [[Преображенци]], [[Разбойна (Област Бургас)|Разбойна]], [[Рожден]], [[Мрежичко (област Бургас)|Мрежичко]], [[Припек (Област Бургас)|Припек]], [[Подгорец]], [[Рудина (Област Бургас)|Рудина]], [[Сини рид]] и [[Просеник (Област Бургас)|Просеник]]. В средната част са селата [[Горица (Област Бургас)|Горица]], [[Гюльовца]], [[Козичино]], [[Паницово]], [[Козница (Област Бургас)|Козница]] и [[Раковсково]], а в източната — селата [[Приселци (Област Бургас)|Приселци]], [[Кошарица]], [[Баня (Област Бургас)|Баня]] и [[Емона]] и градовете [[Обзор]] и [[Свети Влас]].
В най-западната част на планината е изградена хижа "Топчийско", а централната ѝ част се намират скалните феномени "Добровански гъби". В източната част са създадени защитените местности "Ортото", "[[Смриките]]", "[[Иракли]]" и "Нос Емине". Южно от град [[Обзор]] е летовище "Иракли", а източно от [[Свети Влас]] — ваканционното селище "[[Елените]]". Най-северните части от курортния комплекс "[[Слънчев бряг]]" попадат в южното подножие на планината.
| |||