Франсис Скот Фицджералд: Разлика между версии

| сайт =

| бележки =

}}

'''Франсис Скот Фицджералд''' ({{lang-en|Francis Scott Key Fitzgerald}}; [[1896]]–[[1940]]) е [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]], който пръв нарича [[1920-те]] години в [[Съединени американски щати|САЩ]] „[[Ерата на джаза]]“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга [[Зелда Сеър]] (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че ''„богатите са различни от вас и мен“''. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които ''„[[Великият Гетсби]]“'' ([[1925]]) е най-известен.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през [[1921]] - Франсес. ''„Красиви и прокълнати“'' (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през [[1924]] Фицджералд заминава да живее в [[Европа]]. Там се свързва с автори като [[Гертруд Стайн]] и [[Ърнест Хемингуей]]. През [[1925]] г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, ''„[[Великият Гетсби]]“'', който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През [[1926]] ''„Великият Гетсби“'' е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на ''„Великия Гетсби“'' е направена същата година.

 

Към [[алкохолизъм|алкохолизма]] на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през [[1930-те]]. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд ''„[[Нежна е нощта]]“'' ([[1934]]), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 г. и се заселва в [[Холивуд]], където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, ''„Трима другари“'' ([[1938]]), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на [[Ерих Мария Ремарк]]. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише ''„това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“''.

 

== Библиография ==

=== Романи ===

* ''This Side of Paradise'' (New York: Charles Scribner's Sons, 1920) („Отсам Рая“)

* ''The Beautiful and Damned'' (New York: Scribners, 1922) („Красиви и прокълнати“)

 

{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Фицджералд, Франсис Скот}}

[[Категория:Американски писатели|Фицджералд]]

[[Категория:Автори на разкази]]

[[Категория:Принстънски университет]]

[[Категория:Личности (Минесота)]]