Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Тутракан; Добавяне на Категория:Култура в Тутракан, ползвайки HotCat
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 35:
В края на ХІV в. османската феодална власт започва да обръща сериозно внимание на дунавския риболов. Тогава риболовът по р. Дунав и крайречните езера се упражнява от българи, които ловуват с примитивни уреди, някои от които са показани в експозицията. Като центрове на риболова по реката можем да посочим, Видин, Никопол Силистра, Свищов и Тутракан с уточнението, че през ХІХ в. последните два града се обособяват като големи средища за риболов и търговия с риба.
 
Оригиналните предмети от бита на лодкари и рибари, както и множество фотоси и графики разказват за тежкия труд на рибарите. Най-често употребявани при риболов са старинните уреди като „гарда“, „кош“, „котци“, „сляп кош“, „цоапа“, „кападжак“, а от мрежите – невод”невод”, дифан”дифан”, сетка”сетка”, лапташ”лапташ”, ян”ян”, орие”орие”, търбух”търбух”. С тях дунавските рибари ловят значително количество риба, която предимно в прясно състояние, постъпва на пазара в много градове на страната.
 
Първата кооперация на рибарите в България е основана на 7 януари 1907 г. в Тутракан. От 1919 г., когато Южна Добруджа преминава в Румъния, дейността ѝ е прекратена до 1940 г., когато отново се възобновява.