Георги Скрижовски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Скрижовски участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като секретар на четата на [[Яне Сандански]]. На [[Серски конгрес на ВМОРО (1905)|Първия редовен конгрес]] на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в 1905 година е избран за [[Разлог (област)|разложки]] околийски войвода и формира своя чета. В 1906 година става член на Серския окръжен революционен комитет. Делегат е на Втория редовен конгрес на революционния окръг в 1906 година, както и на Третия редовен конгрес на следната 1907 година и е преизбран за член на окръжния комитет. Развива дейност по възстановяването на организацията в Разлога, масовизира комитетите и работи за повишаване на просветното равнище на населението.<ref name="ЕПК2 264"/>
[[File:Sandanisti IMARO.JPG|мини|250п|Дейци на НФП: [[Чудомир Кантарджиев]], [[Стойо Хаджиев]], [[Яне Сандански]], Георги Скрижовски, последният е неидентифициран]]
При [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година участва в отряда на Сандански и в [[Поход към Цариград|Похода към Цариград]]. Участва в учредяването на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]].<ref name="ЕПК2 264"/>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Нестроевата рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.</ref>
След войните се установява в Ксанти, а след като градът е
▲След войните е член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата Вътрешна македонска революционна организация]] и подписва апела от 9 март 1919 г. до [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]]. В 1919 година става член на [[Българска комунистическа партия|БКП]]. Оттегля се от [[македонски въпрос|македонските борби]] и живее със семейството си в [[Свиленград]]. Там поддържа връзки с [[Димо Хаджидимов]]. В Свиленград, като продължение на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] от септември 1924 година, Скрижовски е убит на 25 февруари 1925 година от терорист на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]].<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.</ref>
Личното оръжие на Скрижовски се съхранява във фондовете на Регионалния исторически музей в Благоевград.
| |||