Башклисе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 5x тире, 3x тире-числа, 2 интервала, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 25:
 
== История ==
Според предания село Башклисе е основано от [[българи]], от рода на Карите, преселници от [[Чирпан]]ско във втората половина на [[18 век]]. От рода на Карите е и най-известната личност на селото революционерът [[Пано Ангелов]]. В 19 век Башклисе заедно с [[Караклисе]] и [[Крушево (Ном Еврос)|Крушево]] е едно от трите български села в Димотишка каза на Османската империя. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Башкилисе'' (Bachkilissé) е посочено като село със 105 домакинства и 510 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 54- – 55.</ref>
 
През 80-те години на XIX век в селото функционира българско начално училище. През учебната [[1886]]- – [[1887]] година в него се обучават 28 ученика<ref>Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов - – Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8r</ref>.
 
В подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ([[1903]] г.) в Башклисе е създаден революционен комитет.
 
Преди Балканските войни село Башклисе е изцяло българско християнско село в района на [[Софлу]]. В [[1830]] година то има 100 български къщи, в [[1878]] и [[1912]] - – 105, а в [[1920]] - – 55<ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308</ref>. В демографската статистиката на професор [[Любомир Милетич]] от [[1912]] година е посочено, че селото има 100 екзархийски български семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.296.]</ref>
 
През юли и август [[1913]] година Башклисе е неколкоратно разграбвано от турска войска и башибозук. 36 негови жители са избити. Селото е изселено принудително от турските власти в територията на България от преди 1912 година, но през [[1914]] година възстановената българска администрация връща в Западна Тракия част от жителите на Башклисе и им предоставя за заселване напуснатите турски села [[Чомлекчи (дем Софлу)|Чомлекчи]] и [[Окуф]],<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_14c.htm пак там, с.159- – 161] </ref> откъдето те окончателно се изселват след [[1920]] година.
 
== Личности ==
;Родени в Башклисе
* {{флагче|България}} [[Пано Ангелов]] (1879 - – 1903), български революционер
;Починали в Башклисе
* {{флагче|България}} [[Георги Георгиев (революционер)|Георги Георгиев]] (? - – 1904), деец на ВМОРО
 
== Външни препратки ==
* [http://www.promacedonia.org/giliev/bk/index.html Спомени за Башклисе, Свиленград 2003]
* [http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/haidushki/72.htm Песен от село Башклисе (Димотишко) за Капитан Петко войвода, песента се изпълнява в биографичния филм за войводата по сценарий на Николай Хайтов]