Дунав мост: Разлика между версии

| построен = 1952- – 1954 г.

Дунав мост се обслужва от автобусни линии с номера 4, 11, 12 и 28, както и от автобусите по линията Русе - – Мартен - – Сандрово.

Проучванията по възможността за изграждането на мост на р. Дунав и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] с излаз на Бяло море започват още с края на Кримската война (1853- – 1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в контекста на изграждането на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария [[Османската империя]] възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклонение от Ниш до Солун.<ref>ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 839, л. 25- – 27; Ю. Данчов. Половин век железопътна политика. – В: Архив на държавните железници и пристанища в България, кн. I, 1928, 51- – 51; Хр. Хесапчиев. Служба на България в чужбина. С., 1993, 347- – 348. </ref>

Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и [[Зимнич]]. Българският министър-председател [[Петко Каравелов]] е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище [[Кюстенджа]]. <ref>Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с.348; ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 97, л. 1- – 10; Е. Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886. С., 1979, 52- – 53, 59, 80.</ref>

През 1890 г. в бр. 47 на в. Славянин (Русе) е поместено съобщение за проведен търг в Букурещ, иницииран от румънска страна, за построяването на мост над р. Дунав. На търга присъстват “Ал„Ал. Маргиломан – министър на общите работи, Дука – гл. директор на железниците и Силаги – инженер”инженер“. В търга участват седем фирми, сред които и тази на [[Айфел]]. Най-ниска цена за строителството на моста предложило дружество Фив Лил, а впоследствие на него било възложено и изграждането на конструкцията.<ref>В. “Славянин" (Русе), г. IХ, 10 ян. 1890, № 47, с. 187. </ref>

В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро–Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро–Унгария (т. нар. “„[[свинска война]]”“, 1906–19111906 – 1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро–Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.

Преговорите временно се забавят при [[Обявяване на независимостта на България|обявяването на българската независимост]] (22 септември 1908 г.) и проблемите, свързани с нейното признаване. На 9 април 1909 г. Румъния признава българската независимост. Основна тема на разговорите между двете страни е строителството на мост на р. Дунав. Румънският министър председател заявява, че трябва да се събере смесена българо-румънска комисия, която да проучи въпроса. По неговото лично мнение най-подходящо място за моста е отсечката между пунктовете [[Сомовит]] и [[Корабия]].<ref>ЦДА, ф. 176К, оп.2, оп. 2, а.е. 345, л. 26; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.</ref> Българското правителство приема със задоволство румънското предложение. В София е назначена комисия, която да проучи подробно въпроса за мястото на бъдещия мост.<ref>ЦДА, ф. 176К, оп. 2, оп. 2, а.е. 345, л. 27–2827 – 28; Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с. 352.</ref>

След Втората световна война се подновяват преговорите за изграждането на мост над р. Дунав, който да свърже румънския с българския бряг. Обектът е наречен. “889”„889“<ref>ЦДА, Ф. 1, оп. 64, а.е. 76.</ref> В свое решение от 11 март 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изразява съгласие с предложените условия от страна на Съветското правителство за построяване на моста през река Дунав на определеното място – Русе-Гюргево, както и строителството да бъде възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз.