Константин Везенков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 7912317 на Божидар Димитров историка (б.)
Премахната редакция 7912318 на Jingiby (б.)
Етикет: етикет: премахнати източници/бележки
Ред 13:
 
==Биография==
Константин Везенков е роден през [[1848]] година в град [[Крушево (град)|Крушево]], днес [[Република Македония]]. Завършва медицинския факултет на [[Московски университет|Московския университет]] и работи като лекар. По време на Руско-турската война (1877-1878) се поставя в услуга на руското командване. Записва се в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Служи по специалноста си като лекар на Трета опълченска дружина. Умира през [[1878]] година.<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82.</ref>
 
През 1870 г. Везенков завършва медицинския факултет на [[Московски университет|Московския университет]]. Работи като лекар в град [[Верея (град в Московска област)|Верея]], край [[Москва]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] се поставя в услуга на руското командване. Записва се в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Лекар на Трета опълченска дружина, старши лекар на опълчението и член на приемната комисия. По време на критичната [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченска битка]] от 9 до 11 август участва в сражението, начело на леко ранените. На 25 януари 1878 г. е ранен при село Кадърфаклии, Бургаско. Умира от раните си в края на годината в болница във [[Феодосия]].<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82</ref><ref>Енциклопедия България. Том 1, Издателство на БАН, София, 1978, 616.</ref> За заслугите си е произведен в дворцов съветник и е награден с орден „Света Ана“ ІІІ степен с мечове, „Свети Станислав“ ІІ степен, „Свети Владимир“ ІV степен.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 253.</ref>
От 1934 г. село Кадърфаклии носи неговото име - [[Везенково]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.109.</ref>
 
== Източници ==