Плазмид: Разлика между версии

'''Плазмидът''' е физически разделен от бактериалната хромозома генетичен елемент, способен да съществува устойчиво и да се реплицира самостоятелно. Плазмидите са малки, циркулиращи [[ДНК]]-молекули, които могат да се срещнат в [[Клетка|клетките]] на [[Бактерия|бактериите]], но не принадлежат към същинската ДНК на бактериалната хромозома (Фиг. 1).

 

 

'''Плазмиди''' – извънклетъчни образувания на [[ДНК]]. Срещат се в прокариотните клетки. Предполага се, че съдържат около 1 – 2 [[ген]]а в себе си отговорни за резистентността на прокариотните организми към някой лекарствени вещества. Плазмидите са генетични елементи, които се реплицират независимо от хормозомата. Те нямат екстрацелуларна форма на съществуване. Над 300 различни , естествено съществуващи плазмиди са изолирани само от щамовете на Е. Coli. Обикн са кръгови, двуверижни. Те са пространствено разделени от бактериалната хромозома и стабилно се унаследяват в това си екстрахромозомно състояние. Броят на плазмидите в клетката гостоприемник варира между 1 и 100 копия. Естествено възникналите плазмиди са с дължина 1-1000 кб. Повечето плазмидна ДНК, изолирана от клетката е в суперспирализирана конформация.