Иларион Нишавски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
На 28 ноември 1910 година архимандрит Иларион е ръкоположен за епископ с титлата Нишавски от митрополитите [[Герасим Струмишки]] и [[Борис Охридски]] в присъствието на посланик [[Михаил Сарафов]].<ref>Вести, брой 36, 30 ноември 1910.</ref> Същата година е назначен за архиерейски наместник в [[Кичево]]<ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 4.</ref> и викарен епископ на дебърския митрополит [[Козма Пречистански]]. Тази длъжност изпълнява до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти и емигрира в [[България]].<ref>Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI — 108, София, 1931.</ref>
В 1915 - 1918 година е викарен епископ на Софийската митрополия. През 1918-1919 г. е управляващ Нишката епархия. През 1919-1921 управлява Гюмюрджинската епархия. През 1922-1925 г. е управляващ
В началото на 30-те години е помощник на софийския митрополит [[Стефан I Български|Стефан]] със седалище [[Кюстендил]].<ref>Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXI — 108, София, 1931.</ref> В 1941 година [[Свети синод|Светият синод]] изпраща епископ Иларион Нишавски като помощник на определения за управляващ [[Маронийска и Гюмюрджинска епархия]] митрополит [[Кирил Български|Кирил Пловдивски]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|coauthors= |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 |url= |accessdate=}}</ref>
| |||