Бобов дол: Разлика между версии

Бобов дол се намира в [[планина|планински]] район, в най-източния дял на [[Конявската планина]], в най-северната част на географската местност Разметаница. От три страни е заобиколен от дялове на [[Конявска планина]] — – на изток и север е разположен Гологлавския рид, а на запад се издига връх [[Колош]]. На юг се простира равнината Разметаница, през която се достига до долината на река [[Струма]]. Името на града идва от долината с форма на бобово зърно, в която е разположено първоначалното село (сега квартал Христо Ботев). През долината тече малката река Дедевска, която след съединяването си с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница (от водосборния басейн на [[Струма]]).

Съвременният град се състои от две ясно обособени части — – квартал Христо Ботев на запад, наследник на първоначалното село и застроен почти изцяло с къщи, и квартал Миньор на изток, изграден в средата на ХХ век в местността Банковица, като тук преобладаващата архитектура са жилищните блокове.

Разстояния : до гр. [[Кюстендил]] - – 36,691 км; до гр. [[Дупница]] - – 18,467 км, до гр. [[София]] -  – 65,765 км, до гр. [[Благоевград]] - – 47,879 км.

* 1880 г. -  – 583 жители

* 1910 г. - – 1027 жители

* 1926 г. - – 1632 жители

* 1934 г. - – 1844 жители

* 1946 г. - – 2520 жители

* 1956 г. - – 4920 жители

* 1965 г. - – 7426 жители

* 1975 г. - – 7584 жители

* 1978 г. - – 8306 жители

* 1985 г. - – 7697 жители

* 1992 г. - – 7655 жители

* 2001 г. - – 6904 жители

* 2008 г. - – 6085 жители

* 2011 г. - – 5737 жители

За първи път името селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол. Основен поминък: земеделие (тютюн, зърнени култури и др.) и животновъдство.

През 30-те години на [[XIX век]] френският геолог [[Ами Буе]] посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османското владичество. Oт 1891 г. находището се превръща в държавна мина и миньорството става основна професия на мъжкото население. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия до [[Дупница]].

През 1822 г. е построена възрожденската църква „Свети Никола“, през 1881 г. е открито училище. През 1903 г. е открито вечерно училище, създава се читалище „Пробуда“. Създава се кредитна кооперация „Спасение“ - – 1937 г.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 2 човека от Бобов дол са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.</ref>

1978 е в АПК „Разметаница“ с основни отрасли животновъдство и растениевъдство (фуражни култури и овощарство). Битовото обслужване се осъшествява от градския Промкомбинат, а общественото хранене - – от потребителна кооперация „Наркооп“. Изграден е хлебокомбинат, клон на ДСК и БНБ. Учредени са физкултурно и туристическо дружество. Трите района на Бобов дол са свързани с асфалтирани пътища. Жилищният фонд непрекъснато се обновява, изграждат се модерни блокове. Градът се благоустроява. Главните улици са асфалтирани. В местността „Разметаница“ е издигнат паметник на загиналите в сражението при с. Еремия партизани от отряда „Коста Петров“.

През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет — – в него идват на работа хора от всички краища на страната. По време на т. нар. [[Възродителен процес]] (1984- – 1989) в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на [[Кърджали]] и [[Лудогорие]]то.

1. Грети Йосиф Алексова - – коалиция „Народен вот“: „НДСВ“, „ЗНС“, „ДПС“, „ДП“, Движение „Гергьовден“ 1886 - – 38,48%.

2. Тодор Борисов Костадинов - – политическа партия „ПД Социалдемократи“ 55 - – 1,12%.

4. Йорданка Никифорова Каленичкова - – политическа партия „БСП“ 1587 - – 32,38%.

5. Димитър Йорданов Атанасов - – политическа партия „Атака“ 477 - – 9,73%.

6. Любомир Димитров Ефтимов - – политическа партия „ВМРО - – БНД“ 95 - – 1,94%.

8. Чавдар Любенов Йорданов - – коалиция „Разметаница - – Наш дом“: „ДСБ“, „ССД“ 270 - – 5,35%.

9. Явор Георгиев Кашукеев - – политическа партия „Комунистическа партия на България“ 24 - – 0,49%.

10. Нели Вълчева Карипова - – политическа партия „ГЕРБ“ 364 - – 7,43%.

11. Йордан Спасов Димитров - – политическа партия „Новото време“ 151 - – 3,08%.

Икономиката на града е тясно свързана с подземен и открит добив на кафяви [[въглища]]. В района е най-голямата подземна мина за добив на въглища, собственост на „Мини Бобов дол“ ЕАД. За [[Бобовдолски въглищен басейн|Бобовдолския въглищен басейн]] първи съобщения прави [[Ами Буе]] — – френски пътешественик и геолог, преминал и изследвал района на Бобов дол още през времето на Османската империя. Първият добив е през 1891 г. след [[Освобождението]]. През 1907 г., по предложение на тогавашния министър на търговията, [[Фердинанд I|княз Фердинанд]] с нарочен указ учредява търговско дружество. Най-много хора са работили в дружеството през [[1980-те]] — – 7300 души и са добили над 2 млн. тона въглища за година. Построен е и най-модерният подземен рудник „Бабино“ - – напълно механизиран добив на въглища с германска и британска техника, съответно „Кльокнер-Бекорит“ и „Даути“. Понастоящем в мините работят около 3000 души и добиват по 1 млн. т годишно. В последно време въгледобивът е в процес на ликвидиране, въпреки противоречивите геоложки данни. През юли 2006 г. „Мини Бобов дол“ ЕАД са отдадени под наем на фирма „Ораново“, свързана с Красимир Михайлов. На 29 юли 2007 г. са подписани официално приемно-предавателни протоколи между „Ораново“ и [[Христо Ковачки]], с които последният става новият наемател на мините в Бобов дол.

* Поща

=== Футбол ===

'''[[Миньор]]''' е [[България|български]] [[футбол]]ен клуб от Бобов дол. Играе мачовете си на стадион ''Николай Кръстев — – Шулц''.

Успехи

** [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] (р. 1946) - – футболист и треньор

** [[Пламен Орешарски|д-р Пламен Орешарски]] (р. 21 февруари 1960) - – политик

** [[Борис Дали]] (псевдоним на Борислав Делибалтов; р. 1982) - – певец-артист, общински съветник с мандат 2007–20112007 – 2011 г.

**[[Петър Велчев]] - – биатлонист, велик човек, роден в Бобов дол с големи успехи в спорта.