Разлика между версии на „Алкалоземен метал“

кор.
(кор.)
'''Втора главна група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още Алкалоземна''алкалоземна група'', включва елементите:
 
* '''<sub>4</sub>[[Берилий|Be]] – '''Берилийберилий ''' – K 2s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>12</sub>[[Магнезий|Mg]] – '''Магнезиймагнезий''' – KL 3s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>20</sub>[[Калций|Ca]] – '''Калцийкалций''' – KLM 4s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>38</sub>[[Стронций|Sr]] – '''Стронцийстронций''' – KLM 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>5s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>56</sub>[[Барий|Ba]] – '''Барийбарий ''' – KLMN 5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>6s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>88</sub>[[Радий|Ra]] – '''Радийрадий''' – KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>'''
 
Тези [[химичен елемент|елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
Тези метали проявяват 2-ра постоянна [[валентност]]. Техните [[оксид]]и са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).
 
Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 2 [[електрон]]а в '''s''' – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електронен аналог на останалите и има [[елемент с двойствен характер|двойствен характер]]. Той се различава по някойнякои свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.
 
== Закономерности ==
* Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора [[валентност]].
 
* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.
 
* Алкалоземните елементи образуват водородни съединения ('''EH<sub>2</sub>'''), основни [[оксид]]и ('''EO''') и основни [[дихидроксиди]] ('''E(OH)<sub>2</sub>''').
Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.
 
Най-трудно топим е берилият, а най-лесно – магнезият.
 
Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер ('''Z'''), като магнезият и калцият са по-леки от берилия. С изключение на берилиятберилия, всички други елементи са пластични.
 
== Химични свойства на елементите от втора А група ==
Всички елементи от втора А група, подобно на калция, взаимодействат с [[водород]]а, с [[кислород]]а, с останалите [[неметал]]и, с [[вода]]та и с [[киселина|киселините]].
 
* взаимодействие с водород