Разлика между версии на „Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия“

 
=== След Втората световна война ===
Наред с [[Франция]], [[СССР]] и [[САЩ]], Великобритания е сред основните сили, довели до победа на [[Антихитлеристката коалиция]] във [[Втората световна война]]. Важна заслуга за това има премиерът [[Уинстън Чърчил]] (1940 – 1945). На проведените през 1945 парламентарни избори [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]] залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички обаче победител е [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]], която съставя самостоятелно правителство, начело с [[Клемент Атли]]. В правителствената програма се предвижда широка национализация на основните отрасли на английското стопанство – на Националната банка, на въгледобива и т. н. Освен това започват реформи в здравеопазването и социалното осигуряване – безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. – т.нар. ''Welfare State'' във Великобритания, предоставяйки безплатно здравеопазване чрез Националната служба по здравеопазване ({{lang-en|National Health Service}}). Реформите в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността в структуроопределящите отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.
 
През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.
Преди оттеглянето на Чърчил през 1955 г. по здравословни проблеми са налице три основни промени – Великобритания разработва [[ядрено оръжие]] и се превръща в една от трите световни [[ядрени сили]]. Това „затопля“ отношенията със САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система.
 
През 1955 г. начело на правителството застава [[Антъни Идън]], чието управление е доминирано от разразилата се през 1956 г. [[Суецка криза]], довела до оставка на Идън. Заелият неговия пост [[Харолд Макмилън]] разцепва консерваторите по отношение на участието на страната като учредител на [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност (ЕОЕИО)]], но така или иначе френският президент [[Шарл де Гол|Шарл дьо Гол]] налага вето и Великобритания остава извън ЕОЕИО до 1973<ref name="Bache 1">Bache, Ian and Stephen George (2006) ''Politics in the European Union'', Oxford University Press. p540–542</ref>.
 
=== Между 60-те и 90-те ===
Напрежението между протестанти и католици в Северна Ирландия се изостря в края на [[1960-те]], когато [[Временна ирландска републиканска армия|Ирландската републиканска армия]] започва кампания на въоръжена борба и [[тероризъм]], продължила няколко десетилетия до края на [[1990-те]].
 
Лейбъристите се връщат на власт през 1964 г. начело с [[Харолд Уилсън]], който провежда редица социални реформи, сред които легализиране на абортите, отмяна на смъртното наказание и декриминализиране на [[хомосексуалност]]та. Уилсън е заменен от [[Едуард Хийт]] през 1970, а през 1973, Великобритания се присъединява към ЕО при [[Разширяване на Европейския съюз|първото му разширение]]. Заедно с нея членки стават [[Дания]], [[Ирландия]] и [[Норвегия]], чиито икономики са тясно свързани с английската.<ref name="Bache 1"/> Уилсън се завръща на поста министър-председател през 1974, но реномето на лейбъристите силно страда през зимата на 1978 – 79 (''зимата на недоволството''), когато навсякъде има [[стачки]], организирани от профсъюзите, срещу опитите за замразяване на заплатите от страна на [[Джеймс Калахан]]. През 1979 г. Консервативната партия отново печели изборите, а за първи път начело на правителството на Великобритания (и а в Европа) застава жена – [[Маргарет Тачър]].
 
Макар предприетите от Тачър икономически реформи да не са много популярни, нейното решение да защити през 1982 г. [[Фолкландски острови|Фолкландските острови]], довело до [[Фолкландска война|война]], променя отношението към нея и на вълната на патриотизма консерваторите печелят убедителна победа през 1983. През 1984 Тачър успява да извоюва значително намаление на вноската на Великобритания в бюджета на ЕОЕИО, което важи и до днес.<ref name="lex">{{Cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A31985D0257|title=85/257/EEC, Euratom: Council Decision of 7 May 1985 on the Communities' system of own resources|website=EUR-Lex|access-date=2016-05-14}}</ref> Тачър печели и трети последователен мандат през 1987, но популярността и&#768; започва да спада и през 1990 г. министър-председател на нейно място става [[Джон Мейджър]].
 
=== След 1990 ===
Анонимен потребител