Съюзници във Втората световна война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
 
== Обединени нации срещу страните от Оста ==
Антифашистката коалиция се разширява значително на [[1 януари]] [[1942]] г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват [[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]] (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер <ref>Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, с. 152-153</ref>). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: [[Китай]], [[Австралия]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Коста Рика]], [[Куба]], [[Чехословакия]], [[Доминиканска република|Доминиканската република]], [[Ел Салвадор]], [[Гърция]], [[Гватемала]], [[Хаити]], [[Хондурас]], [[Индия]], [[Люксембург]], [[Холандия]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], [[Панама]], [[Южна Африка]] и [[Югославия]]. Прави впечатление отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съюзник на Германия ([[Режим Виши|режимът Виши]]), а движението Свободна Франция на [[Шарл дьо Гол]] още не е признато като страна в международните отношения.
През [[септември]] [[1943]] г. [[Италия]] подписва примирие с антихитлеристката коалиция, а на [[13 октомври]] обявява война на Германия а, италианските войски още през септември [[1943]] г. започват активни бойни действия срещу германската армия както на италианска територия, така и на територията на окупираните дотогава от Италия територии в Югославия, Албания, Гърция и Франция, след което [[СССР]], [[САЩ]] и [[Великобритания]] излизат с обща правителствена декларация, че признават статут на [[Италия]] на съвместно воюваща държава и правото на италианския народ да се бори за свободата си, а през на 23 август 1944 г. и на 8 септември 1944 г. съответно [[Румъния]] и [[България]] обявяват война на Германия и подписват малко по -късно примирия с антихитлеристката коалиция и изпращат румънски и български войски на фронтовете в [[Югославия]], [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Гърция]] и [[Австрия]], където те започват активни бойни действия срещу германските войски.
Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември [[1943]] г. в [[Техеран]], през февруари [[1945]] г. в [[Ялта]] (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в [[Потсдам]] (край [[Берлин]]). Опитите да се запази коалицията и след края на войната се провалят, въпреки провежданите от 1945 до [[1947]] г. срещи на външните министри. Коалицията е съвпадение на интересите само за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.