Атентат в църквата „Света Неделя“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Премахнати редакции на Енчев, Илия (б.), към версия на 77.85.158.135
Ред 22:
== Обстановка в страната ==
[[File:BASA-1577K-1-61-14-Sofia, Bulgaria.JPG|мини|250п|Църквата след атентата]]
След провала на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] година БКП е забранена от фашизширано про-капиталистически настроеният ВърховeнВърховния касационен съд на [[2 април]] [[1924]] г.. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите и&#768;. Набиращият сила [[Леви комунисти в БКП|ултраляв уклон]] в [[БКП]] решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на [[БКП]] е създадена Специална наказателна група, включваща [[Яко Доросиев]], о.з. капитан [[Иван Минков]] и [[Вълко Червенков]], със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]], ръководена от о.з. майор [[Коста Янков]] и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на [[БКП]].<ref name="марков" />
В периода след Септемврийското възстание 1923г. България е обзета от новата капиталистическо-фашизираната тенденция на развитие единствено на едрия капитал. Докато  провинцията и повечето градове тънат в пълен упадък и нищета.
 
Фашизмът, токущо пробил се и на Балканите от Италия, е реакция на едрия капитал срещу заплахата за своето господство, в резултат на който е и сблъсака - атентат между двете враждуващи фракции; ПРОГРЕСА - БКП и РЕГРЕСА фашизиращият КАПИТАЛ.
 
Седмият конгрес на Коминтерна (1935г.) определи фашизма като открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите кръгове на финансовия капитал.
 
След провала на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] година БКП е забранена от фашизширано про-капиталистически настроеният Върховeн касационен съд на [[2 април]] [[1924]] г.. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите и&#768;. Набиращият сила [[Леви комунисти в БКП|ултраляв уклон]] в [[БКП]] решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на [[БКП]] е създадена Специална наказателна група, включваща [[Яко Доросиев]], о.з. капитан [[Иван Минков]] и [[Вълко Червенков]], със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]], ръководена от о.з. майор [[Коста Янков]] и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на [[БКП]].<ref name="марков" />
 
През декември [[1924]] година група дейци на [[Военна организация на БКП|Военната организация]] вербува [[Петър Задгорски]], клисар на църквата „Света Неделя“. [[Димитър Хаджидимитров]] и [[Димитър Златарев (комунист)|Димитър Златарев]], ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията [[Владимир Начев]] и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху [[БКП]] от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от [[Станке Димитров]], секретар на ЦК, който в началото на [[1925]] година я излага в срещи с [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]], по това време генерален секретар на [[Коминтерн]]а. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878–1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222-228 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>