Разлика между версии на „Еос“

62 bytes added ,  преди 3 години
м
(better image)
[[Image:Eos.jpg|мини|Еос (1895), Евелин де Морган, [[Лондон]]]]
'''Еос''' ({{lang-el|Ἠώς или Ἕως}}) в гръцката [[митология]] е богиня на зората, в [[Римска митология|римската митология]] е позната като [[Аврора]]. Дъщеря е на титана [[Хиперион (митология)|Хиперион]] и титанидата [[Тея]], сестра на [[Хелиос]] и [[Селена]]. Според една друга версия тя е дъщеря на [[Хелиос]] и на [[Нощ]]та.
 
В поемите на [[Омир]] тя е облечена в багрите на утринното небе, тя е "розовопръста", "шафранодрешна", "лъчезарна", "златопрестолна", "роснокоса", "пурпурна". Всяка сутрин носи на боговете и хората светлината на деня, като изплува от морските дълбини на дивна колесница с конете си Лампос („блестящият”) и Фастон („искрящият”), като подкарва звездите и пропъжда тъмнината, отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти.
Когато [[Арес]] харесал Еос, богинята на любовта [[Афродита]] се разгневила и наказала Еос да се влюбва в много мъже.
 
Така Еос отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота [[Клит]], сина на [[Мантий]] от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца [[Орион (митология)|Орион]], сина на [[Посейдон]], но боговете се разгневили и богиня [[Артемида]] го пронизала със стрела на остров [[Ортигия]] (дн. [[Делос]]). След смъртта му [[Зевс]] го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до [[Плеяди (звезден куп)|Плеяди]]. Отвлякла и страстния ловец [[Кефал (митология)|Кефал]], сина на [[Дейон]] и внука на тесалийския цар [[Еол]], скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата [[Прокрида]].
 
Най — голямото увлечение на Еос е по [[Титон]], за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар [[Лаомедонт]], брат на [[Приам]] и баща от Еос на етиопския цар Мемнон. Пленена от красотата му, богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана или в страната на [[Слънцето]] — [[Етиопия]]. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия ѝ с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а [[Мемнон]], като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на [[Ахил]]. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил [[Ефира]]. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.
 
==В изкуството==