Разлика между версии на „Епистоларна литература“

м
(+ Нормативен контрол, + 2 картинки)
[[File:Goethe 1774.JPG|мини|240px|Титулната страница на първото издание ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774)]]
В началото на 18. век епистоларната форма е била обект и на подигравки, което води до редица пародийни текстове. Един от най-забележителните примери е ''„[[Шамела]]“'' от [[Хенри Филдинг]] (1741), написана като пародия на ''„[[Памела]]“'' от Ричардсън. Постепенно в края на 18 в. епистоларен роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната форма все пак продължава да се употребява отчасти и в романи през 19 в. Пример за такива творби
са ''„[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]“'' (1818) от [[Мери Шели]]; ''„[[Тайнствената непозната]]“'' (1848) от [[Ан Бронте]].
 
В края на 19. век [[Брам Стокър]] създава един от най-успешните романи в епистоларна форма – ''„[[Дракула]]“'' (1897). Романът е съставен изцяло от писма, записки в дневник, изрезки от вестници, телеграми, бележки и други подобни, чрез които авторът умело се опитва да засили достоверността на разказа.