Гръцки проект: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Гръцкият проект''' <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 30-31</ref> е ранен политически проект
== Идея ==
Гръцкият проект е своеобразно продължение на постановките на [[Кючуккайнарджийски мирен договор|Кючуккайнарджийския мирен договор]] и следствие от руската външна политика по отношение на влязлата в дълбока екзистенциална криза [[Османската империя]] при властването на [[Мустафа III]].▼
Той предвижда разделянето на владенията на [[Османската империя]] на север от [[Черно море]] и [[Дунав]]а между [[Руска империя|Руската]] и [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската]] империи, последвано от възстановяването на [[Византийската империя]] с център [[Константинопол]].
▲Гръцкият проект е своеобразно продължение на постановките на [[Кючуккайнарджийски мирен договор|Кючуккайнарджийския мирен договор]] и следствие от руската външна политика по отношение на влязлата в дълбока екзистенциална криза [[Османската империя]] още при властването на [[Мустафа III]].
След като през 1778 г. Русия завладява Кримското ханство и пътят към Истанбул ѝ изглежда отворен, [[Екатерина Велика]] се захваща да разширява плана на маршал Мюних, като съставя прослувутия си '''“гръцки план”'''. Ядрото ще бъде съставено от гръцка империя със столица христианизирания отново [[Константинопол]], а властващият в него монарх ще бъде вторият внук на императрицата, роден през 1779 г. и нарочно кръстен Константин.▼
През 1782 година Екатерина подхваща тайни преговори с Йосиф II и му разкрива плановете си. Русия чисто и просто ще анексира Кримското ханство, което и без друго е окупирала, тоест ще завземе целия Кримски полуостров (Таврика) и Кубан. Молдовското и Влашкото княжество ще бъдат обединени в независима държава - буфер между Русия и Австрия - на която ще бъде дадено старото име Дакия и начело на която ще застане Потьомкин, фаворитът на императрицата. ▼
▲След като през 1778 г. Русия завладява [[Кримското ханство]] и пътят към Истанбул ѝ изглежда отворен, [[Екатерина Велика]] се захваща да разширява плана на маршал [[Христофор Мюних]], като съставя
'''Константинопол, обединен с Тракия, Македония, с Българските земи и със Северна Гърция, ще образуват новата Византийска империя, предназначена за младия Константин'''. <ref>[https://www.helikon.bg/books/167/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-xiv-xx_29526.html История на Балканите XIV-XX] Жорж Кастелан▼
▲През 1782
▲
</ref>
== Социално-икономическа подложка ==
За заслугите на френската дипломация по сключването на [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]], Франция получава през 1740 г. първата неравноправна [[Капитулации|капитулация]] в османската история.
След възкачването на султан Мустафа III, османската външна политика остава сравнително мирна и балансирана, докато новият султан под въздействието на интригите на френската дипломация (след т.нар. [[дипломатическа революция]]) не се решава да нападне Русия, която авантюра завършва повече от трагично с договора от [[Кайнарджа]].
Новият султан [[Абдул Азис I]] поема империята с напълно изсмукани от войната [[публични финанси]], поради и което [[Високата порта]] решава за първи път в историята да търси държавен заем от вън, а и с цел да посрещне очертаващата се нова и поредна руско-турска война. [[Шериат]]а не допуска подобна възможност и [[падишах]]а се вижда принуден по [[османско право|османското право]] да вземе разрешение от [[шейх юл-ислям]]а - [[Мехмед Кямил]]. Разрешение е получено, обаче се стига до парадоксалната ситуация да няма кой да отпусне заем на съдържателя на [[светите земи]]. Холандия първа отказва, последвана от Испания и османските васали - Мароко, Алжир и Тунис при управлението на [[Селим III]]. Настъпва известното [[кърджалийско време]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Вътрешно състояние на империята (1774-1787); Социално-икономическа криза, стр. 174 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>
== Реализация ==
Гръцкият проект сериозно притеснява управляващите във Франция, с която Османската империя е свързана от векове в т.нар. [[френско-османски алианс]], като всява опасения и в Англия. В крайна сметка междувременно избухналата [[велика френска революция]] и последвалите [[наполеонови войни]] отменят плана и го ревизират за след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] във формата на [[филики етерия]], през епохата на [[романтизма]] с [[филелинизъм|филелинизма]].
== Източници ==
| |||