Уикипедия

Капитулации на Османската империя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
премахване на изречение, което не е свързано с обекта на статията, факт
Ред 2:
[[Файл:Draft_of_the_1536_Treaty_negotiated_between_Jean_de_La_Forest_and_Ibrahim_Pacha_expanding_to_the_whole_Ottoman_Empire_the_privileges_received_in_Egypt_from_the_Mamluks_before_1518.jpg|мини|Проект за капитулация от 1536 г.]]
[[Файл:Capitulation_between_Venice_and_the_Ottoman_Empire_signed_2_October_1540_following_the_Battle_of_Preveza.jpg|мини|Капитулация за възстановяване на търговията между [[Венецианска република|Венеция]] и [[Османска империя|Османската империя]] от 2 октомври 1540 г. след [[Битка при Превеза|битката при Превеза]].]]
'''Режимът на капитулациите''' e неравноправна система от международни [[договор]]и, при която европейските държави получават икономически, съдебни и други привилегии в [[Османската империя]].
 
Тези договори им дават право в империята да откриват [[Консул (дипломация)|консул]]ства, търговците им да извършват безмитен внос, чуждестранните поданици и граждани да бъдат съдени от свои [[съдилища]] и др.
 
== Списък ==
Това е хронологичен списък на османските капитулации по страни <ref>Lucius Ellsworth Thayer, "The„The Capitulations of the Ottoman Empire and the Question of their Abrogation as it Affects the United States"States“, ''The American Journal of International Law'', '''17''', 2 (1923): 207–33207 – 33.</ref><ref>Philip Marshall Brown, [[iarchive:foreignersintur00marsgoog|''Foreigners in Turkey: Their Juridical Status'']] (Princeton University Press, 1914), p. 41.</ref>:
* [[Венецианска република]] (1454)
* [[Кралство Франция]] (1535, 1673, 1740)
Ред 28:
 
== Взаимоизгодност ==
За първи път „[[капитулация]]“ е сключена между френския крал [[Франсоа]] и султан [[Сюлейман]] през [[1535]] г. Първите капитулации, сключени от [[Високата порта]], нямат неравноправен характер, но с упадъка на империята режимът на капитулациите се превръща в средство за налагане и укрепване влиянието на европейските държави в Османската империя.
 
== Неравнопоставеност ==
От 18-ти век нататък (1740 г. на Франция), и по-специално от времето на султан [[Мустафа III]] чиято майка като [[валиде султан]] е с рождено име ''Жанет'' (осм. ''Емине''), режимът на капитулациите дава все по-големи привилегии на европейските [[търговец|търговци]] и подчертава второстепенното положение на османската държава в международните политически и икономически отношения. През 1761 г. [[Високата порта]] установява дипломатически отношения и подписва капитулация и с [[Кралство Прусия]].
 
{{факт|През 1889 – 1890 от Княжество България са сключени търговски договори с редица европейски държави. На 23 февруари 1905 г. се подписва договор за [[корабоплаване]] и [[търговия]] между [[България]] и [[Русия]] с което Русия се отказва от привилигированото си отношение спрямо България. След провъзгласяване [[независимостта на България]] през 1908 г. по-голямата част от [[велики сили|Великите сили]] са против отмяната на чл. 8. и чл. 20. от Берлинския договор, регламентиращи капитулационните задължения. През 1911 – 1912 г. България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на [[Първата световна война]] (1914 – 1918 год г.) България успява изцяло да отхвърли режима на капитулациите.|2017|05|24}}▼
След [[Освобождението на България]] [[Берлински договор|Берлинският договор]] от 1878 г. регламентира запазването на тази неравноправна система от договори в [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], която пречи на нормалното им политическо и икономическо развитие. Българските правителства полагат последователни усилия за ликвидирането на тази система от договори.
 
▲През 1889 – 1890 от Княжество България са сключени търговски договори с редица европейски държави. На 23 февруари 1905 г. се подписва договор за [[корабоплаване]] и [[търговия]] между [[България]] и [[Русия]] с което Русия се отказва от привилигированото си отношение спрямо България. След провъзгласяване [[независимостта на България]] през 1908 г. по-голямата част от [[велики сили|Великите сили]] са против отмяната на чл. 8. и чл. 20. от Берлинския договор, регламентиращи капитулационните задължения. През 1911 – 1912 г. България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на [[Първата световна война]] (1914 – 1918 год.) България успява изцяло да отхвърли режима на капитулациите.
 
Партикуларни режими в международните отношения са известни още от времето на Втората българска държава<ref>[http://www.bg-pravo.com/2010/08/10.html Българското Международно частно право]</ref>.
 
== Препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Капитулации_на_Османската_империя“.