Уикипедия

Гръцки проект: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Гръцкият проект''' <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 30- – 31</ref> е ранен политически проект който предхожда с близо половин век т.нар. [[Източен въпрос|източен въпрос]]. Превърнат в цел на външната политика на [[Екатерина Велика]] в началото на 80-те години на [[XVIII век]] - – в годините между [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война (1768 – 1774)]] и последвалата я [[Руско-турска война (1787 – 1792)|руско-турска война (1787 – 1792)]].
 
== Идея ==
Той предвижда разделянето на владенията на [[Османската империя]] на север от [[Черно море]] и [[Дунав]]а между [[Руска империя|Руската]] и [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската]] империи, последвано от възстановяването на [[Византийската империя]] с център [[Константинопол]].
 
{{факт|Гръцкият проект е своеобразно продължение на постановките на [[Кючуккайнарджийски мирен договор|Кючуккайнарджийския мирен договор]] и следствие от руската външна политика по отношение на влязлата в дълбока екзистенциална криза [[Османската империя]] още при властването на [[Мустафа III]].|2017|05|21}}
 
След като през 1778 г. Русия завладява [[Кримското ханство]] и пътят към Истанбул ѝ изглежда отворен, [[Екатерина Велика]] се захваща да разширява плана на маршал [[Христофор Мюних]], като съставя прословутия си „гръцки план“. Ядрото ще бъде съставено от гръцка империя със столица христианизирания отново [[Константинопол]], а властващият в него монарх ще бъде вторият внук на императрицата, роден през 1779 г. и нарочно кръстен Константин.
 
През 1782 г. Екатерина Велика подхваща тайни преговори с [[Йозеф II]] и му разкрива плановете си. Русия чисто и просто ще анексира Кримското ханство, което и без друго е окупирала, тоест ще завземе целия Кримски полуостров (Таврика) и [[Кубан]]. [[Молдовско княжество|Молдовското]] и [[Княжество Влахия|Влашкото княжества]] ще бъдат обединени в независима държава - – буфер между Русия и Австрия - – на която ще бъде дадено старото име [[Дакия]] и начело на която ще застане [[Григорий Потьомкин]], фаворитът на императрицата, а
{{цитат|Константинопол, обединен с Тракия, Македония, с Българските земи и със [[Северна Гърция]], ще образуват новата Византийска империя, предназначена за младия [[Константин Павлович]].|}} <ref>[https://www.helikon.bg/books/167/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8FИстория-%D0%BD%D0%B0на-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5Балканите-xiv-xx_29526.html История на Балканите XIV-XX] Жорж Кастелан</ref>{{неблагонадежден}}
</ref>
 
== Социално-икономическа подложка ==
За заслугите на френската дипломация по сключването на [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]], Франция получава през 1740 г. първата неравноправна [[Капитулации|капитулация]] в османската история.
 
Новият султан [[Абдул Хамид I]] поема империята с напълно изсмукани от войната [[публични финанси]], поради и което [[Високата порта]] решава за първи път в историята да търси държавен заем от вън, а и с цел да посрещне очертаващата се нова и поредна руско-турска война. [[Шериат]]а не допуска подобна възможност и [[падишах]]а се вижда принуден по [[османско право|османското право]] да вземе разрешение от [[шейх юл-ислям]]а - – [[Мехмед Кямил]]. Разрешение е получено, обаче се стига до парадоксалната ситуациятова да няма кой да отпусне заем на съдържателя на [[светите земи]]. Холандия първа отказва, последвана от Испания и османските васали - – Мароко, Алжир и Тунис при управлението на [[Селим III]]. Настъпва известното [[кърджалийско време]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Вътрешно състояние на империята (1774- – 1787); Социално-икономическа криза, стр. 174234 – 235 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>▼
След възкачването на султан Мустафа III, османската външна политика остава сравнително мирна и балансирана, докато новият султан под въздействието на интригите на френската дипломация (след т.нар. [[дипломатическа революция]]) не се решава да нападне Русия, която авантюра завършва повече от трагично с договора от [[Кайнарджа]].
 
▲Новият султан [[Абдул Хамид I]] поема империята с напълно изсмукани от войната [[публични финанси]], поради и което [[Високата порта]] решава за първи път в историята да търси държавен заем от вън, а и с цел да посрещне очертаващата се нова и поредна руско-турска война. [[Шериат]]а не допуска подобна възможност и [[падишах]]а се вижда принуден по [[османско право|османското право]] да вземе разрешение от [[шейх юл-ислям]]а - [[Мехмед Кямил]]. Разрешение е получено, обаче се стига до парадоксалната ситуация да няма кой да отпусне заем на съдържателя на [[светите земи]]. Холандия първа отказва, последвана от Испания и османските васали - Мароко, Алжир и Тунис при управлението на [[Селим III]]. Настъпва известното [[кърджалийско време]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Вътрешно състояние на империята (1774-1787); Социално-икономическа криза, стр. 174 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>
 
== Реализация ==
Line 25 ⟶ 23:
 
== Литература ==
* {{икона|bg}} [https://www.helikon.bg/books/167/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8FИстория-%D0%BD%D0%B0на-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5Балканите-xiv-xx_29526.html История на Балканите XIV-XX] - – Жорж Кастелан
* {{икона|ru}} [http://web.archive.org/web/20091216140052/www.rustrana.ru/article.php?nid=22824 „Гръцкият проект“]
* {{икона|ru}} [http://www.lib.csu.ru/vch/10/2003_01/006.pdf Восточный вектор геополитики Екатерины II : „Греческий проект“]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гръцки_проект“.