Жан Сибелиус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 18:
През средата на 20-те години на XX в. той композира "Тапиола" . До 1957, когато умира, не публикува нищо повече. Работи върху 8-мата си симфония, но изгаря нотите и тя не съществува на хартиен носител.
 
Присъствието на [[Чайковски]] се усеща в ранните му произведения, като Първата му симфония и Концерта му за Цигулка и оркестър. За известен период той е под огромно влияние на [[Рихард Вагнер|Вагнер]], особено когато композира операта си. В музикалния му стил трайна следа остават [[Бузони]] и [[Брукнер]]. За симфоничните си поеми е повлиян главно от [[Лист]].
 
Сибелиус постепенно се отклонява от сонатната форма в творчеството си. Вместо няколко контрастни теми, той се фокусира върху концепцията за фрагменти от тематичен материал, които се развиват във времето и достигат кулминация чрез цялостното осъществяване на музикалната идея. По-късните му произведения са забележителни заради характерното чувство на непрекъснато развитие, което се осъществява чрез тематични изменения, прерастващи в отклонения. Някои смятат, че тази цялостност е резултат от композиционна ретроградност - започване от точката, до която се цели да се достигне - от края към началото. Анализи показват, че развитието на въпросните тематични фрагменти, състоящи се най-често от три или четири ноти, до цялостни теми, доказва противното.
 
Негов главен конкурент в композирането в симфоничен стил е [[Густав Малер|Малер]]. Двамата творци имат различни идеи за оформлението на произведенията - докато Малер използва рязко сменящи се, контрастиращи теми и смята, че симфонията е като света - трябва да погълне всичко, Сибелиус внимателно развива елементите на темата и се възхищава на вътрешната връзка на всички мотиви, създадена от дълбоката логика на развитието.
 
След 7-те симфонии и Концертът за Цигулка и оркестър, 13-те симфонични поеми са едни от най-значителните в творчеството на композитора, и заедно с тези на Щраус, са едни от най-големите постижения в този жанр след тези на Лист. Като години те обхващат цялата кариера на Жан - първата е написана 1892, а последната - 1925. В тях се изразяват възхищението му към природата и финландската митология.