|
| име=Александро Маврокордато
| портрет=Mavrokordatos1.jpg
| описание=фанариот, водач на корабособствениците и новогръцки политик от [[баварократия]]та
| роден-място=[[Арнауткьой]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Егина]], [[Кралство Гърция]]
}}
'''Александро Маврокордато''' или '''Александрос Маврокордатос''' ({{lang-el|Αλέξανδρος Μαυροκορδάτος}}) е един от политическите лидери по време на т.нарн. [[гръцка война за независимост]] и водач на [[английска партия|английската партия]] по време на [[баварократия]]та в Гърция. <ref>Νικηφόρος Διαμαντούρος, Οι απαρχές της συγκρότησης του σύγχρονου κράτους στην Ελλάδα (2002)</ref><ref>Μιχαήλ Στασινόπουλος Σελίδες από την πολιτική ιστορία του νεώτερου Ελληνισμού σ.68</ref>
Най-известният представител на видния [[фанариот]]ски род с произход от [[Хиос]] - – [[Маврокордато]].
По бащина линия е с произход от рода Маврокордато, а по майчина от други фанариоти - – [[Караджа]]. От малък работи като секретар в канцеларията на дядо си майчина линия [[Никола Караджа]], който е [[княз]] на [[Влашко]] от страна на [[Високата порта]].
Посветен във [[филики етерия]] (заедно с [[Панайотис Анагностопулос]]) през 1819 г. в [[Пиза]] от [[Атанас Цакалов]]. <ref>[[Йоанис Филимон|Ιωάννης Φιλήμων]], Τόμ. Α΄ σ. 402</ref> В Пиза се запознава с [[Пърси Биш Шели]] и съпругата му [[Мери Шели]], изявени [[филелинизъм|филелинисти]] и близки на [[Джордж Байрон]].
През 1821 г. е един от организаторите на революционното надиганедвижение в [[Архипелага]] и по-специално в [[Месолонги]]. Отговорник за революционното надиганедвижение в [[Западна Гърция]], той е упрекван от мемоаристите за загубата в [[битка при Пета|битката при Пета]], в резултат от която [[Етолоакарнания]] остава под османски контрол. <ref>Ε.Γ.Πρωτοψάλτης : Μεταξύ των εφοδίων που έφερε ο Μαυροκορδάτος στο Μεσολόγγι ήταν κι ένα μικρό τυπογραφείο με το οποίο ο Φιλήμων τύπωσε το Προσωρινό Πολίτευμα της Επιδαύρου και ο Meyer τα πρώτα φύλλα των ''Ελληνικών Χρονικών'' στο Μεσολόγγι (σ. 26)</ref>
Той е първият председател на първото народно събрание в [[Епидавър]] (януари 1822 г.) и първи ръководител на първото гръцко правителство. Застава начело на така наречената или наричана "градска„градска партия на реда"реда“, опитвайки се постави под контрол [[паликари]]те и да въведе до известна степен централизирана система за управление, в резултат от което избухва първата [[гръцка гражданска война]].
Противник на [[Йоан Каподистрия]], той е заместник-председател на Народното събрание през 1832 г. Негов най-голям противник е [[Йоани Колети]].
След като се решава въпроса за статута на Гърция като [[монархия]], Маврокордато застава в известна опозиция на крал [[Отон I Гръцки]] начело на т.нар. английска партия, изповядваща политически идеята за [[либерална демокрация]], и на няколко пъти е министър до 1844 г., като за кратко дори е и премиер, преди завръщането на Колети от т.нар. ''почетно изгнание''. Гръцки посланик в [[Мюнхен]], [[Берлин]], [[Лондон]], [[Константинопол]] и [[Париж]].
През 1854 г. по време на [[Гърция по време на Кримската война|кримската война]] е премиер.
В началото на 1860-те години ослепява и умира през 1865 г., след като доживява края на т.нар. баварократия с преотстъпването от [[Британия]] на Гърция на [[Йонийските острови]]. <ref>Κατά τον [[Янис Макриянис|Μακρυγιάννη]], Απομνημονεύματα 1850 1907 (Μέρμηγκας χχ) σ.551« Ο Μαυροκορδάτος δεν είχεν τους τρόπους να ζήση»</ref><ref>Στέφανος Ξένος, Η ηρωίς της Ελληνικής Επαναστάσεως 1861, Α΄545 «Εις„Εις τας επικερδεστέρας περιστάσεις ανεδείχθη αφιλοκερδέστατος»αφιλοκερδέστατος“</ref>
== Източници ==
| 