Уикипедия

Йосип Щросмайер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Алиса Селезньова премести страницата Йосиф Щросмайер като Йосип Щросмайер (върху пренасочване)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Римокатолически епископ
| име = ЙосифЙосип Щросмайер
| картинка = Josip Juraj Strossmayer2.jpg
| описание =
Ред 7:
| роднини =
| националност = [[хървати]]н
| дата на раждане = [[4 февруари]] [[1815]]
| място на раждане = [[Осиек]], [[Хърватия]]
| дата на смърт = [[8 април]] [[1905]]
| място на смърт = [[Джаково]], [[Хърватия]]
| пост І = епископ на Рашка
Line 16 ⟶ 14:
| герб =
}}
'''Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер''' (''{{lang-hu|Josip Juraj Strossmayer''}} или ''Štrosmajer'') е хърватски католически [[епископ]] от немски произход, [[теолог]] и [[меценат]], изтъкнат политически и обществен деятел.
 
== Биография ==
Line 27 ⟶ 25:
Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). Щросмайер е вдъхновен за създаването академията от подобни институции в Европа и сам прави големи материални дарения за нейното създаване. Към академията се обособява и картинна галерия, след като Щросмайер дарява богатата си лична сбирка. Създаването на модерен университет, който да отговаря на нуждите на времето, е стар проект на Щросмайер, за който той пледира още от средата на XIX век. Подобно на академията, епископът дарява големи суми и за основаването на университета. Създаването на тези две институции изиграва ключова роля в утвърждаването на град Загреб като особено значимо културно средище в регионален мащаб и главен град на хърватските земи<ref>Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. ''Балкани'', 4/2015, с. 42-50.</ref>.
 
Известен е като голям благотворител - за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „''Monumenta Slavorum Meridionalium''“ на [[Августин Тайнер]] (''Augustin Theiner''). Построява със собствени средства [[катедрала]]та в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70&nbsp;000 тогавашни гроша на [[братя Миладинови]] за изданието на „[[Български народни песни (братя Миладинови)]]“ – сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на ЙосифЙосип Щросмайер, за което [[Константин Миладинов]] му пише благодарствено писмо.
 
През 1860 г. еп. ЙосифЙосип е утвърден за член на Държавния съвет на [[Австрия]] като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на [[Православие|Православната]] и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.
 
Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата [[догма]] за непогрешимостта на [[папа]]та, в която вижда препятствие за разбирателството между [[католици]] и [[православни]].
 
Епископ ЙосифЙосип прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява [[Руско-турска война|Руско-турската освободителна война]] и по-късно се застъпва за [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]. Подпомага лечението на ранени български войници по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), като изпраща на [[Български червен кръст|Българския червен кръст]] чрез министър-председателя [[Петко Каравелов]] 200 [[флоринт]]а.
 
През 1881 г. по повод на [[енциклика]]та „Grande munus“ (30 септември 1880) в чест на св. св. [[Кирил и Методий]] отслужва тържествена литургия на славянски език в [[рим]]ската базилика „[[Сан Клементе]]“ и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.
 
Негов приятел е руският религиозен философ [[Владимир Соловьов]] (+ [[1900]]), чест гост в дома му. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество ([[БАН]]). През 2005 г. сдружение „Епископ ЙосифЙосип Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в [[София]], на ул. „Йосип Щросмайер“.<ref name="Новинар">{{cite web |url=http://novinar.bg/news/pametnik-na-episkop-josif-shtrosmajer-shte-bade-izgraden-v-sofiia_MTY1Nzs0Nw==.html |title=Паметник на епископ Йосиф Щросмайер ще бъде изграден в София |publisher= Новинар |date= 14 юли 2005}}</ref> На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали.<ref name="bnews">{{cite web |url=http://www.bnews.bg/article-58179 |title=Поругаха паметника на Йосип Щросмайер |publisher= bnews.bg |date= 4 септември 2012}}</ref> Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно.
 
== Трудове ==
Line 63 ⟶ 61:
* Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. ''Балкани'', 4/2015, с. 42-50.
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосип_Щросмайер“.