Иконографска схема: Разлика между версии

100 байта добавени ,  преди 5 години
м
м (създаване на връзка към страницата "Иконогрофия")
{{обработка|енциклопедичен стил, без болд}}
[[Файл:Iconographic scheme.jpg|мини|Пропорции на човешкото тяло в [[Иконография]]та]]
Ортодоксалната живопис е подчинена на единен за всички Православни общности Църковен [[Канон (религия)|канон]], който унифицира дейността на художниците-иконописци, подчинявайки я на система от общоприети правила – '''Иконографска схема'''. Тези правила са описани в специалните иконографски наръчници – [[ерминия|ерминии]] на българските зографи.
 
== Декоративна система на църковната [[стенопис]] ==
Апсидата се състои от две части – '''Конха''' („мида“) и '''Калота'''.В конхата („мидата“) се изобразява '''Богородица''' – „стълбата“, по която слиза Исус Христос, Сина Божи при хората чрез Чудото на [[Непорочно зачатие|Непорочното зачатие]].В раннохристиянските стенописи тя е била изобразявана в иконографската схема, наречена '''„Оранта“''' – молеща с вдигнати и разтворени в страни ръце, а върху гърдите и (утробата) е поставен в Сияние (медальон) Младенецът Христос.Тази иконография отразява Зачатието – Богородица не го държи в ръце, както в останалите изображения с него, а е показан преди неговото Раждане (нарича се още '''„Богородица Знамение“'''). Като иконографска схема се появява в късните [[иконостас]]и и мястото и обикновено е в центъра на Пророческия ред (ако има такъв върху иконостаса) и особено в случаите, когато храмът или апсидата не са изписвани.
 
Другият иконографски тип, който може да намери място в конхата, е заимстван от момента след Раждането на Исус Христос и е свързан с „Поклонението на Влъхвите“. Още в Ранното християнство Богородица е била изобразявана върху трон с молители – Царе с корони (тази иконографска схема е Византийска Императорска). Иконографията на това изображение е '''„Богородица на трон с Младенеца“''' във фасово положение. Липсват нарисувани богомолци, защото това ще бъдат тези, които са дошли в храма, за да и се поклонят (свещенослужители и обикновени миряни). В някои случаи от двете страни на Богородица са изобразени [[Архангел]]ите [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[ГаврилГавриил (архангел)|Гавраил]] с царски корони, защото се явяват като Молители (в лявата си ръка често държат жезъл).
 
От двете страни на прозореца в калотата се изобразява '''„Причастяването на Апостолите“''',а в по-големите по размер апсиди до „Причастяването“ е изобразена '''„Божествена Литургия“''' – като разчупва хляба, Христос казва : „''Яжте и пийте от моята смърт''“ – това е основна Мистерия за [[Християни]]те. Тя се развива в три етапа : В най-горната композиция Господ е изобразен като „Велик Архиерей“ и причастява [[Ангел]]ите – сцената се нарича '''„Божествена Литургия“''' и представлява случващото се в Небесата, което се пренася като ритуал-подобие по време на църковна служба в храма, а [[Дякон]]ите носят дрехите на Ангели и възпяват Христос с херувимска песен. За втори път Христос е изобразен в '''„Причастяването“''', но вече не с архиерейски дрехи, а с апостолски, около него са изобразени [[Апостол]]ите,той разчупва хляба и ги причастява. Под този регистър (ред от изображения) в най-долната част следва фриз от светци – композицията се нарича '''„Мелисмос“''' („Жертвата, Агнеца“), в нея фронтално в цял ръст се изобразяват светците, които са създали Литургията. Трима светци от тях се изобразяват задължително – [[Йоан Златоуст]],[[Василий Велики]],[[Григорий Богослов]], в лявата си ръка държат [[кодекс]]ите, а с дясната благославят. Така фронтално са били изобразявани в ранновизантийско време, по-късно – полуфронтално, обърнати към центъра (от тогава именно композицията се нарича „Мелисмос“). В по-редки случаи образите на светците и архиереите се изобразяват в медальони (като фриз от медальони) в тези композиции. Като изключение (в църквата „Св.Петър и Павел“ в [[Търново]] на това място са изобразени '''Старозаветни Архиереи''' (от преди Раждането на Христос), която е един [[Палеологов ренесанс|Къснопалеологов]] паметник.
Според Раннохристиянските богословски трактати Църквата е Тялото на Христос – предвещава се от Пророците, основава се на Апостолите, украсява се от Архиереите.Тази Философска програма се отразява посредством Иконографската. В купола се изобразява '''„Христос Вседържител“''', а под купола '''Пророци''',които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с Пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията '''„Божествена Литургия“''' с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от Ангели, облечени като Дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в Олтара над главите на богомолците.
 
Под прозорците – върху пандантивите на купола, се изобразяват четиримата [[Евангелие|Евангелист]]и (седящи и пишещи Евангелията).Тази връзка на архитектурата и иконографията също отразява богословската догма – пандантивите се явяват архитектурната връзка между стените или стълбовете с купола, а Евангелистите – „Стълбовете на Църквата“,- на връзката с „Небето“, защото Църквата се изгражда, основава на Апостолите.
 
Апостолите Петър и Павел са носители на същата идея – те са основни „Стълбове на Църквата“, Патрони на Римската Църква, двама Мъченика, които са убити от езическата Империя. Ако куполът се издига върху стълбове, двамата Апостоли се изобразяват върху тях – или в огледална схема върху единия от стълбовете, или върху два отделни в западната част. Другият вариант за изобразяването на Първоапостолите е при входа – ако има пиластри, отново в огледална схема те се изобразяват от двете страни на входа. Входът – пространството, през което първо се преминава на влизане в Храма, е свещено.