България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 88:
 
Страната обхваща части от отделните региони, известни в [[Древен Рим|класическата епоха]] като [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Около 30% от територията на страната са [[Равнина (география)|равнини]], а [[плато|платата]] и [[хълм]]овете заемат около 41%.<ref>[https://archive.is/20121212005646/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0072) Topography], Library of Congress.</ref> Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват [[Рила]] и [[Пирин]], а по на изток са по-ниските, но по-обширни [[Родопи]]. В [[Рила]] се намира най-високият връх на Балканския полуостров – [[Мусала]], с височина 2925 м.<ref>{{cite book |title=Българска енциклопедия А-Я |publisher=БАН, Труд, Сирма |language=Bulgarian |year=2002 |chapter=Мусала |isbn=9548104083 |oclc=163361648}}</ref> [[Стара планина|Старопланинската верига]] пресича наполовина страната, от [[запад]] на [[изток]], [[север]]но от [[Розова долина|Розовата долина]]. Хълмистият и равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части, по крайбрежието на [[Черно море]], както и по главната река на България – [[Дунав]], на север. [[Странджа]] пък е най-високата планина в югоизточната част. В противовес, [[Добруджа]] е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения.
[[Файл:Location of Bulgaria.png|мини|435x435пкс|България при хан Тервел.]]
[[Файл:Musala (Rila).jpg|мини|Връх Мусала.]]
България разполага със 125 вида проучени [[полезни изкопаеми]]: енергийни суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални минерали и декоративни скали. Има запаси от всички видове въглища: антрацитни, черни, кафяви и лигнитни, като най-значителни са запасите на лигнитни и кафяви въглища. Нефтените и газовите находища са привързани към Мизийската плоча, Предбалкана и черноморския шелф, но добиваните количества са незначителни. Сравнително големи са залежите от [[Мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[цинк]], [[манган]]. Средноголеми и малки са находищата на [[желязо]], [[злато]], [[сребро]], [[Уран (елемент)|уран]], хром, [[никел]], волфрам, молибден, антимон и др. Страната е богата с неметални полезни изкопаеми. Над 260 са находищата на индустриални минерали и строителни материали. Сред тях по-важни са тези на [[каолин]], бентонит, глини, [[каменна сол]], варовици, доломит, кварц, [[гипс]], барит, флуорит, кварцити, зеолити, перлит, талк, фелдшпат, слюди и др. В България са установени разнообразни декоративни скали и скалнооблицовъчни материали: варовици, [[мрамор]]и, пясъчници, гранитоиди, гнайси, риолити, туфи, брекчи и др.