Животворен кръст: Разлика между версии

Още след разпъването на Христос възниква [[апокриф]]на литература за събитието, като целия цикъл от [[легенда|легенди]] за '''дървото на живота''' възниква в [[Палестина]], а сред многобройните произведения по темата се откроява [[евангелие от Никодим|евангелието от Никодим]], докато [[императрица]]та-майка [[света Елена|Елена]] не открива '''животворния кръст'''кръста в [[326]] г. в [[Йерусалим]], заедно с четирите гвоздея с които Исус е бил прикован към него, заедно с табелата с [[абревиатура]]та [[INRI]] от кръста. Кръстът заменя като символ рибата на [[ранно християнство|ранните християни]], превръщайки се през [[средновековие]]то в най-изобразявания символ в света. Християнството се налага за официална (държавна) религия (а [[Константинопол]] за [[столица]] на [[Римска империя|Римската империя]]) насетне и постепенно в целия средновековен [[Евразия|евразийски]] свят без [[Персия]], [[Индия]] и [[Китай]]. По време на последната [[персийско-византийска война 602-628]], император [[Ираклий]] връща от [[Ктезифон]] християнските реликви, сред които е и животворният кръсттази.

На [[3 май]] [[326]] г. (по [[юлиански календар|юлианския календар]]) света Елена открива животворния кръст недалеко от [[Божи Гроб]] (в бивша каменоломна), където днес се издига [[Църква "Божи Гроб"|църквата на Божи Гроб]]. Основен източник за събитията и подробностите по откриването на животворния кръст е [[Евсевий Кесарийски]]. [[Въздвижение на Светия Кръст Господен|Въздвижението на Светия Кръст Господен]] или '''Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен''' се отбелязва всяка година на [[Кръстовден]] в [[Православие|православна]]та традиция.