Ангеларий Охридски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 26:
}}
[[File:%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%80.JPG|thumb|Св. Ангеларий, в Македония. с.Сливница. Сливнички манастир; XVII в.]]
'''Свети Ангеларий''' ({{Lang-el|Αγγελάριος Αχρίδας}}, I пол. [[IX век]] — ок. [[866]]) е един твърде слабо документиран в средновековните извори духовен деец. Той е сред учениците на [[архиепископ]] [[Методий]], съумяли да намерят убежище в княжество България след разгрома на кирило-методиевото дело във [[Велика Моравия]]. Той е почитан като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]], култът към които с голяма вероятност е поставен през първата половина на XIII век от [[охрид]]ския архиепископ [[Димитър Хоматиан]]. Писмените сведения за живота на този православен светец са дотолкова оскъдни и лишени от по-конкретни факти, че някои автори се съмняват в това дали Ангеларий е реална историческа личност. В [[Берат|БелгратБелград]] (дн. Берат) в старата българска облст [[Кутмичевица]] се пазят мощите на българските просветители учениците на [[Кирил и Методий]] - [[Горазд|Свети Горазд]] и ''Свети Ангеларий''.
 
Не е известно кога Ангеларий е причислен към кръга от [[Категория:български светци]] български светци. Интересното е, че не са открити никакви податки за религиозна почит към него преди да бъде развит култът към св. Седмочисленици. Ангеларий не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати [[похвално слово]] или друг тип творба, писани в негова чест през Средновековието. Името му не се среща в нито едно старобългарско съчинение от периода IX-Х вв., а и датата на неговата смърт не влиза в българския църковен календар. Тези факти са доста учудващи предвид огромната популярност, с която неговата личност би трябвало да се ползва през [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Ангеларий умира в [[Плиска]] в [[886]] г. малко, след като Методиевите ученици пристигат при княз [[Борис I|Борис]] и ситуацията предполага той да бъде превърнат от тях в един от първите собствено български [[светец|светци]]. Нещо повече: култът към него би трябвало да е доста разпространен - ако не в цяла България, то поне в района около столичния град, тъй като са налице неговите мощи. В същото време старобългарските църковни дейци [[Климент Охридски]], [[Наум Охридски]], епископ [[Константин Преславски|Константин]], [[Йоан Екзарх]] и др. полагат неимоверни усилия да наложат в България религиозното преклонение към славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и архиепископ [[Методий]]. Като се има предвид, че през разглежданата епоха култът към даден светец е неразривно свързан с неговите мощи, а тези на Константин-Кирил и Методий са извън пределите на страната, техният наистина успешен опит да превърнат двамата братя в основни символи на Българската църква буди огромно възхищение, но пълното "нехайство" към светеца Ангеларий изглежда още по-странно.