Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| lat_deg = 41
| lat_min = 54
| lat_sec = 8
| lon_deg = 12
| lon_min = 27
| архитект = [[Донато Браманте]]<br />[[Антонио да Сангало]]<br />[[Микеланджело Буонароти]]<br />[[Джакомо да Виньола]]<br />[[Джакомо дела Порта]]<br />[[Карло Мадерно]]<br />[[Джовани Лоренцо Бернини]]
| архитектурен стил = [[Ренесансова архитектура|Ренесанс]]/[[Барокова архитектура|Барок]]
| време на изграждане = 1506- – 1626 г.
| височина = 138 m
| площ = 20 139 m²
}}
 
Базиликата '''„Свети Петър“''' ({{lang-la|Basilica Sancti Petri}}; {{lang-it|Basilica di San Pietro}}) е [[католицизъм|католическа]] [[Църква (сграда)|църква]] във [[Ватикан]]а в град [[Рим]].
 
Проектирана от [[Донато Браманте]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Карло Мадерно]] и [[Джовани Лоренцо Бернини]], „Свети Петър“ е най-известният паметник на [[Ренесансова архитектура|ренесансовата архитектура]]{{hrf|Fletcher|1996|719}} и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем. Въпреки че не е главна църква на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]], нито [[катедрала]] на [[папа|епископа на Рим]], „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма.{{hrf|Lees-Milne|1967|12}}{{hrf|Fletcher|1996|719}}
Църквата „Свети Петър“, със своите [[Литургия|литургични]] функции и богата история, е популярно място за [[поклонничество]]. Тя е разположена във вътрешността на Ватикана и [[папа]]та лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хиляди до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея.{{hrf|papalaudience.org|2013}} „Свети Петър“ се свързва с историята на папската институция, с [[Контрареформация]]та и с множество художници, най-известният сред които е [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.{{hrf|Fletcher|1996}}
 
== Статут ==
Базиликата „Свети Петър“ е [[велика базилика|една от четирите велики базилики в Рим]] - – другите три са „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, „[[Санта Мария Маджоре]]“ и „[[Сан Паоло фуори ле Мура]]“. Тя е [[папска базилика|една от дванадесетте папски базилики в целия свят]], непосредствено подчинени на римския [[папа]], и [[Седемте поклоннически църкви в Рим|една от седемте поклоннически църкви в Рим]].
 
Базиликата „Свети Петър“ често е наричана [[катедрала]], което не е коректно – тя не е нито официално седалище на папите, нито първа по ранг сред великите папски базилики в Рим - – такъв статут има катедралата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, която е църква-майка (затова е наричана архибазилика) на всички храмове на Римокатолическата църква. В същото време „Свети Петър“ е основната църква на папите, като повечето церемонии с тяхно участие се провеждат в нея, заради нейния размер, близост до папската резиденция и разположение между стените на Ватикана.
 
През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на [[ЮНЕСКО]].
 
През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на [[ЮНЕСКО]].
== История ==
=== Гробът на св. Петър ===
След [[Разпъване на кръст|разпъването]] на [[Исус Христос]] във втората четвърт на I век, според библейската книга „[[Деяния на светите апостоли]]“ един от неговите дванадесет ученици, Симон, известен като свети Петър, рибар от [[Галилея]], поема ръководството на последователите на Христос и изиграва водеща роля в основаването на [[Християнство|Християнската църква]]. Името Петър произлиза от гръцката дума за „камък“.
 
Някога мястото, където днес се намират площадът и катедралата „Свети Петър“, е част от [[Неронов цирк|Нероновия цирк]], арена за състезания с колесници.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} Според традицията свети Петър е разпънат именно в цирка, близо до високия [[обелиск]], един от няколкото подобни паметника в Рим,{{hrf|Korn|2002|}} който днес е поставен в центъра на площада, а през I век е част от арената.
 
Смята се, че след разпъването, останките на свети Петър са погребани на [[Ватикански хълм|Ватиканския хълм]], срещу Нероновия цирк - – от другата страна на [[Виа Корнелия]], на по-малко от 150 m от мястото на смъртта му. Виа Корнелия, която може би носи друго име по време на събитията, преминава край северната стена на цирка, на мястото на днешните южни части на базиликата и площада „Свети Петър“. Гробът първоначално е обозначен с прост червен камък, символизиращ името на светеца, а няколко години по-късно на мястото му е построен малък храм. Почти три века след това е построена първата базилика „Свети Петър“.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
 
[[File:SanPietroTuEsPetrus-SteO153.jpg|thumb|200px|Част от надписа в основата на купола]]
През 1939 година, при папа [[Пий XII]], започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. Всъщност съвременната територия на Ватикана се използва като [[гробище]] години преди изграждането на Нероновия цирк. Там са погребани голям брой хора, загинали в цирка, като са разкрити и голям брой християнски гробове, може би защото след погребението на свети Петър мнозина християни са предпочитали да бъдат погребани в близост до него.
 
На различни нива разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди, от времето на [[Климент VIII]] (1594) до [[Каликст II]] (1123) и [[Григорий I]] (590- – 604), строени върху [[едикула]], съдържаща части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година, в своето предколедно обръщение по радиото към света, папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.{{hrf|Hijmans|2006}}
 
=== Старата базилика ===
Строителството на първата [[базилика]] на това място започва по времето на император [[Константин I Велики|Константин Велики]], между 319 и 333 година.{{hrf|Cunningham|2010|671}} Тя е типична [[кръстокуполна базилика]] с [[Апсида|апсиден]] край в [[Празвитерий|презвитерия]], широк централен и два странични [[неф]]а. Дължината и&#768; е над 100 m, а пред входа е разположен голям [[атриум]] с [[колонада]].
 
Старата базилика е построена върху малкия храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до XV век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата.{{hrf|Dietz|2005|}} След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.{{hrf|Boorsch|1982|4- – 8}}
 
=== Новата базилика ===
Към края на XV век Старата базилика, занемарена по време на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]], е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е [[Николай V]] (1447- – 1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на [[Леон Батиста Алберти]] и [[Бернардо Роселино]], който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} В същото време той издава нареждане за разрушаването на [[Колизей|Колизея]], като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
 
Папа [[Юлий II]] (1503- – 1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция,{{hrf|Fletcher|1996}} която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на [[Микеланджело Буонароти]] проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика.
 
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 година е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на [[гръцки кръст]] и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
 
По заповед на папа [[Павел V]] архитектът [[Карло Мадерна]] се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя [[Джанлоренцо Бернини]], който през периода 1656- – 1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата – едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
 
Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 година папа [[Лъв X]] предлага [[Индулгенция|индулгенции]] за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ [[Албрехт Майнцки]] и неговия служител [[Йохан Тецел]]. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „[[95 тезиса]]“ на [[Мартин Лутер]] и за началото на [[Реформация]]та.{{hrf|Hillerbrand|2007|}}
 
== Разположение ==
Базиликата „Свети Петър“ се намира в централната част на град [[Рим]], на десния бряг на течащата тук на юг река [[Тибър]] и в близост до хълма [[Яникул]] и замъка [[Сант Анджело]]. Високият централен купол доминира пейзажа на Рим, а църквата е и най-внушителната сграда във Ватикана. Достъпът до нейния главен вход от изток се осъществява през площада „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“, преден двор, разделен на две части, оградени с високи колонади. По-отдалеченото до църквата пространство е овално, а по-близкото – трапецовидно. Предната фасада е разтеглена до пълната ширина на площада и до нея се достига по широко стълбище с две високи 5,55&nbsp;m статуи на апостолите Петър и [[Павел (апостол)|Павел]].{{hrf|Pinto|1975|48- – 59}}{{hrf|saintpetersbasilica.org|2010}}
 
== Архитектура ==
Концепцията на папа Юлий II за най-великото здание на Християнския свят{{hrf|Fletcher|1975|}} става основа на конкурс, като скици от част от предложените проекти са запазени до наши дни. Строителството на сградата продължава около 120 години, като проектът е многократно променян и съвременната сграда е резултат от общите усилия на поредица папи и архитекти, работили върху нея.
 
Първоначално е избран проектът на [[Донато Браманте]], по който започва строителството на сградата - – основният камък е поставен през 1506 година. В този проект в план църквата е с форма на огромен [[гръцки кръст]] с [[купол]], вдъхновен от този на римския [[Пантеон (Рим)|Пантеон]].{{hrf|Fletcher|1975|}} Основната разлика е, че докато куполът на Пантеона стъпва върху непрекъсната стена, този на новата базилика трябва да се опира само на четири големи колони. Това решение е запазено и в окончателния вариант на конструкцията. На върха на купола на Браманте трябва да бъде поставен [[фонар]] със собствен малък купол, подобен на ранноренесансовия фонар на [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]], проектиран от [[Бартоломео ди Микелоцо]].{{hrf|Hartt|2006|}}
 
Идеята на Браманте е централният купол да бъде ограден от четири допълнителни купола, разположени по-ниско на диагоналните оси. Еднаквите рамена на презвитерия, нефа и [[трансепт]]а трябва да имат по два отвора, завършващи с апсида. Във всеки ъгъл на сградата трябва да има кула, така че общият план да е квадратен, като апсидите изпъкват в основните възли. Всяка от апсидите трябва да има по два големи радиални [[контрафорс]]а, които да придадат четириъгълен вид на полукръглата им форма.{{hrf|Gardner|2005|458}}
 
След смъртта на папа Юлий II през 1513 година Браманте е заменен от [[Джулиано да Сангало]], [[Джовани Джокондо]] и [[Рафаело Санцио]]. През следващата година умира Браманте, а през 1515 година - – също и Сангало и Джокондо. Основната промяна, която прави Рафаело в първоначалния план, е петкорабният неф с редици от сложни апсидни параклиси по двете му страни. Проектът му за презвитерия и трансептите подчертава квадратността на външните стени, намалявайки размера на кулите, докато полукръглите апсиди стават по-изявени чрез заобикалянето на всяка от тях с [[деамбулаторий]].{{hrf|Fletcher|1996|722}}
 
През 1520 година Рафаело също умира, а неговият наследник [[Балдасаре Перуци]] запазва неговото решение за вътрешността на трите главни апсиди, но се връща към първоначалния план на Браманте за общ план във формата на гръцки кръст и за някои други елементи.{{hrf|Fletcher|1996|722}} Този проект не е придвижен, поради различни организационни и политически затруднения. През 1527 година Рим е превзет и разграбен от войските на император [[Карл V]], а Перуци умира през 1536 година без проектът му да се изпълни.{{hrf|Fletcher|1975|}}
По това време [[Антонио да Сангало Младши]] предлага проект, който съчетава елементи от вариантите на Перуци, Рафаело и Браманте, добавяйки към сградата къс кораб с широка челна фасада и колонада. Неговото предложение за купола е много по-усложнено като конструкция и украса в сравнение с това на Браманте и включва външно оребряване. Както и при Браманте то вклчва фонар, но значително по-голям и с по-сложна форма.{{hrf|Fletcher|1996|722}} При Сангало е извършено и усилване на колоните от времето на Браманте, които започват да се напукват.{{hrf|Lees-Milne|1967|}}
 
През 1547 година ръководител на строежа става вече възрастния [[Микеланджело Буонароти]].{{hrf|Goldscheider|1996|}} Той не поема работата с голямо желание - – тя му е наложена от папа [[Павел III]], след като неговия първоначален избраник [[Джулио Романо]] умира, а [[Якопо Сансовино]] отказва да напусне [[Венеция]]. Въпреки това той става основният архитект на голяма част от днешната сграда.
 
=== Челна фасада ===
 
== Интериорът на църквата ==
[[Картинка:St_Peter_Basilica_light_streams.jpg|thumb|left|Базиликата "Св„Св. Петър"Петър“, интериор]]
Църквата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Има площ от 15 160 m² и място за 20 000 души. Строена е около 120 години. В църквата се намират 800 колони и 390 грамадни статуи и 45 олтара. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния и&#768; под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на [[Катедрала Сейнт Пол|Свети Павел]] в [[Лондон]] е 158 м, [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е дълга 149 м, [[Кьолнска катедрала|Кьолнската катедрала]] – 136 м, Парижката [[Света Богородица (Париж)|„Света Богородица“ (Нотр Дам)]] – 130 м, Исакиевският събор в Санкт Петербург - – 112 м.
 
=== Атриум ===
[[File:SanPietroPortaSanta-SteO153.jpg|thumb|230px|Порта Санта]]
От тук пет големи бронзови врати водят към основната църква.
 
Първата вляво е ''Вратата на смъртта''. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на [[Исус Христос]], на Дева Мария, на първия папа, на папа [[Йоан XXIII]], на първия светец.
 
Крайната дясна врата е т.нар. ''Порта Санта'' (на бълг. Свещена врата). Тя се отваря само на кръгли годишни. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа [[Йоан Павел II]] я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г.
 
=== Нефът ===
[[File:Saint Peter's Basilica.JPG|thumb|250px]]
Златният прозорец в далечния край е на повече от 2 футболни игрища разстояние. Гълъбът на прозорецът е по-широк от човешки ръст. Църквата заема 6 акра. Тази църква има капацитет за 60 хиляди правостоящи поклонници.
През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола. До този момент той се изявява като скулптор, създавайки [[Пиета (Микеланджело)|„Пиета“]] и като художник, изрисувайки [[Сикстинската капела]]. Логична следваща стъпка за ренесансовия гений е архитектурата. Микеланджело се съгласява да направи голям купол, върху основния план на Браманте. Поставя три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му оставят и да бъде запазен оригиналния план във формата на [[гръцки кръст]] на църквата. След смъртта му обаче, планът на църквата е променен, за да стане тя още по впечатляваща. Архитектът Мадерно удължава двойно нефа и църквата вече събира два пъти повече хора.
 
=== Статуята на свети Петър ===
Бронзовата статуя на свети Петър е част от старата църква. Статуята е от 13 в. и е приписвана на [[Арнолфо ди Камбио]]. В едната си ръка светецът държи ключовете – символ на авторитета, даден му от Исус Христос, а с другата благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Повечето статуи и картини, изобразяващи Петър имат същите мотиви – ключове, брада, къдрава коса, силно тяло.
 
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия и&#768; крак.
В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело – [[Пиета (Микеланджело)|Пиета]], създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно дървено [[Животворен кръст|разпятие]] от края на 13 – началото на 14 в., приписвано на [[Пиетро Кавалини]]. Следва надгробният паметник на [[Матилда Каноска]] (дело на Бернини и негови ученици) – първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф – на папа [[Григорий XIII]], напомня за въведения от него [[Григориански календар]]. Последен тук е надгробният паметник на папа [[Климент XIII]].
 
В капелата отляво се намира гробницата на папа [[Александър VII]] – работа на Бернини. Следващата гробница – на папа [[Инокентий VIII]], е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора [[Антонио Канова]] – гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Цитирана литература ==
{{дребно2|
* {{cite web | last = Baumgarten | first = Paul Maria | year = 2007 | origyear = 1913 | url = http://en.wikisource.org/wiki/Catholic_Encyclopedia_%281913%29/Basilica_of_St._Peter | title = Basilica of St. Peter | work = Catholic Encyclopedia | publisher = Общомедия | accessdate = 2010-09-13 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Boorsch | first = Suzanne | year = 1982 | month = Winter 1982–19831982 – 1983 | title = The Building of the Vatican: The Papacy and Architecture | journal = The Metropolitan Museum of Art Bulletin | volume = 40 | issue = 3 | pages = 4–84 – 8 | lang = en}}
* {{Cite book | last = Cunningham | first = Lawrence | title = Cultures and Values | year = 2010 | publisher = Clark Baxter | location = USA | lang = en}}
* {{Cite journal | last = Dietz | first = Helen | year = 2005 | title = The Eschatological Dimension of Church Architecture | journal = Sacred Architecture Journal | volume = 10 | url = http://www.sacredarchitecture.org/articles/the_eschatological_dimension_of_church_architecture/ | lang = en}}
* {{cite book | last = Hartt | first = Frederick | title = History of Italian Renaissance Art | publisher = Prentice Hall | location = Englewood Cliffs | year = 2006 | isbn = 0-13-188247-3 | edition = 6th | lang = en}}
* {{cite web | last = Hijmans | first = Steven | year = 2006 | title = University of Alberta Express News | work = In search of St. Peter's Tomb | url = http://www.expressnews.ualberta.ca/article.cfm?id=794 | accessdate = 2006-12-25 | lang = en}}
* {{cite book | last = Hillerbrand | first = Hans J | year = 2007 | title = Martin Luther: Indulgences and salvation | publisher = Encyclopaedia Britannica | location = | pages = | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Internet Portal of the Vatican City State | year = 2009 | url = http://www.vaticanstate.va/EN/Monuments/Saint_Peters_Basilica/Interior--p--2.htm | title = St. Peter's Basilica&nbsp;— – Interior of the Basilica | page = 2 | accessdate = 2009-01-02 | lang = en}}
* {{cite book | last = Korn | first = Frank J | year = 2002 | title = Hidden Rome | publisher = Paulist Press | location = | isbn = | lang = en}}
* {{cite book | last = Lees-Milne | first = James | title = Saint Peter's&nbsp;— – the story of Saint Peter's Basilica in Rome | publisher = Hamish Hamilton | location = London | year = 1967 | oclc = 1393052 | url=http://www.stpetersbasilica.org/Docs/JLM/SaintPeters-1.htm | lang = en}}
* {{cite web | publisher = New Advent | year = 2011 | url = http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm | title = CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: St. Peter, Prince of the Apostles | date = 1 February 1911 | accessdate = 2011-03-28 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = papalaudience.org | year = 2013 | url = http://www.papalaudience.org/papal-mass | title = Masses with the Pope at the Vatican | work = papalaudience.org | accessdate = 2013-11-04 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = saintpetersbasilica.org | year = 2010 | url = http://saintpetersbasilica.org/Exterior/StPaulStatue/StPaulStatue.htm | title = Statue of St. Paul | accessdate = 13 септември 2010 | lang = en}}
}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.vaticanstate.va/content/vaticanstate/en/monumenti/basilica-di-s-pietro.html# Vaticanstate.va] ‒ official website with images and information about the Basilica
* [http://www.vatican.va/various/basiliche/san_pietro/index_it.htm Vatican.va] ‒ official website with contact details
* [http://www.vatican.va/various/basiliche/san_pietro/vr_tour/index-en.html "Virtual Reality Tour of the Basilica of Saint Peter"]
* [http://www.stpetersbasilica.info St Peter's Basilica.info] ‒ unofficial website on the architecture of the basilica, with images and extracts of texts gathered from different books.