131 828
редакции
м
Премахнати добронамерени редакции на 194.146.233.49 (б.)
(2к17) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м (Премахнати добронамерени редакции на 194.146.233.49 (б.)) |
||
|
През [[494 пр.н.е.]] плебеите за първи път се вдигат на протест за повече права (''secessio plebis''). През [[449 пр.н.е.]] за втори път се стига до вълнения на плебса в [[Древен Рим|Рим]], а през [[445 пр.н.е.]] им се дава правото да се женят за патриции (''[[lex Canuleia]]''). Вследствие на това плебеите изграждат собствени граждански структури (Народно събрание и [[магистрат]]ури, народни [[трибун]]и и плебейски [[едил]]и). Проблемите са обаче окончателно решени едва през [[287 пр.н.е.]]. По това време, произхождащият от плебса римски [[диктатор]] [[Квинт Хортензий]], издава закон, според който решенията на Народното събрание важат не само за плебеите, но и за римските граждани (''lex Hortensia'').
По времето на късната република понятието ''плебс'' търпи смислово изменение. То сочи вече само социалната диференциация на съсловията – между [[сенатор]]ите и [[конник|конниците]]. Освен това се прави разлика и между градските (има се предвид само град Рим) плебеи (''plebs urbana'') и селските – ''plebs rustica''. При това ''plebs urbana'' имат особено значение, защото на базата на местоживеенето си имат правото да взимат участие в Народното събрание, а с това – да избират магистратите. Спорно е дали са били истински политически фактор или играчка в ръцете на популярните политици.
Днешното значение на думата ''плебс'' е по-скоро негативно и се отнася най-често до „простия народ“, „необразованото мнозинство“.
==Външни връзки==
| |||