Ян Неруда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) шаблон Биография--> шаблон Писател, допълнение в биографията |
||
Ред 1:
{{Писател
| име = Ян Неруда
|
|
| размер =
| роден-място = [[Прага]], [[Чехия]]▼
| описание = Портрет на Неруда от Ян Вилимек
| наставка = <!-- а -->
| място на раждане = [[Прага]], [[Австрийска империя]]
| работил = Поет, журналист
| националност = {{Чехия}}
| период =
| жанрове = [[Литературен реализъм]]
| теми =
| направление =
| течение = [[Майовци]]
| дебют =
| известни творби = „[[Малострански разкази]]“
| награди =
| брак = Ана Холинова
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
}}
'''Ян Неруда''' ({{lang-cs|Jan Nepomuk Neruda}}, [[9 юли]] [[1834]] – [[22 август]] [[1891]]) е чешки [[поет]] и балетрист. Творбите му са наситени с остро социално съдържание. Майстор на краткия [[разказ]]. Автор е на над 2 000 [[фейлетон]]а, комедии и драми. Представител на [[Критически реализъм (литература)|критическия реализъм]].
== Биография ==
Роден е през 1834 г. в [[Прага]] в семейството на търговец на хранителни стоки, който живее в Прага в квартал Мала Страна. Първо, той живее на ул. „Уйезд“, а по-късно семейството му се премества на улица „Острухова“ (днес наричана „Нерудова“). Семейството притежава къщата ''U Dvou Slunců'' („При двете слънца“) и се премества там, когато Ян е на четири години.
Обучението на Ян започва през 1845 г. в гимназията в Мала Страна, а след това през 1850 г. в Академичната гимназия в Клементинум. След любимите му писатели по това време са [[Хайнрих Хайне]], [[Джордж Байрон]], [[Уилям Шекспир]], [[Карел Маха]] или [[Вацлав Небески]]. След завършването си, се опитва да учи право, но не успява. Работи като чиновник, но тази работа не му допада. По-късно Ян решава да учи в университета. Там изучава философия и филология, а след това той работи като преподавател до 1860 г., когато започва работа в местен вестник като журналист и писател на свободна практика.
Въпреки, че Неруда така и никога не се жени, той поддържа близки отношения с писателката [[Каролина Светла]].
Неруда отразява действителността в своя първи сборник със стихове – „Гробищни цветя“ (1857 г.).
|