|
== Поморавие ==
Сърбоманството се появява в [[Поморавие]]то в средата на [[19 век]] и е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и усилена сръбска културна пропаганда.<ref>Борби за запазване на единството на българската нация 1878-1893, Добрин Мичев, Македонски научен институт, Акад. изд. проф. Марин Дринов, 1994, стр. 85.</ref> До 60-те години на века, официалните сръбски власти смятат населението в Нишкия санджак за българско и така го отразяват в официалната преса, на географските карти и в литартураталитертурата. По същия начин то е отразено и в османските документи, като попада в обхвата на Българската екзархия след създаването й. След изготвянето на т.нар. [[Начертание (документ)|начертание]] от [[Илия Гарашанин]] през втората половина на века започва да се прокарва идеята да бъде изградена голяма южнославянска държава, под сръбска опека. Тогава се появяват сръбските претенции към областите на Ниш, Пирот, Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир, Самоков, София, Видин. По-късно през Освободителната война в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия, Лесковац и Пирот, след което и районите на Царибродско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилското, Босилеградско, като установяват там сръбска администрация чак до май-юни 1879 г. Впоследствие след многократни дипломатически покани да се изтеглят са изтикани насила от руските войски до границата определена с Берлинския договор, дал Нишко с Пирот на Сърбия. В Сръбско-българската война 1885 г. сърбите отново нахлуват, с претенции за Западна България, но за дни са напълно разбити от българската войска. Така в териториите от [[Българското землище]], в които османската власт е премахната, но влизат в границите на Княжество Сърбия, в относително кратък период от време побеждава сръбската национална идентичност. В райони в днешна Западна България, които след края на 1877 г. посрещат сръбски войски, преживяват период на сръбска управа, но съгласно решенията на [[Берлинския конгрес]] са отстъпени на Княжество България, до средата на 80-те години на 19-ти век селското население продължава все още да храни известни просръбски симпатии и да е резервирано спрямо българските институции. Все пак българската победа в [[Сръбско-българската война]] и продължилата устойчиво дейност на българските държавни институции водят до утвърждаването там на пълноценно българско национално съзнание още през втората половина на 80-те години. Успешността на протеклия относително бързо период на изграждане на българско национално съзнание там се доказва от [[Западните покрайнини]], които влизат в границите на Княжество (Царство) България от 1879 до 1918 г., но впоследствие стават част от Югославия. Устойчиво създадената българска национална идентичност през тези няколко десетилетия в тази част от днешна [[Източна Сърбия]], се оказва съдбоносна и води до съществуването там и до днес на българско малцинство.
== Македония ==
|
