'''Венелин Йорданов Ганев''' е [[България|български]] [[юрист]], [[дипломат]], [[политик]] и [[академик]]. Той е водещ авторитет в областта на [[търговско право|търговското право]] и общата теория на правото, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] година е един от [[регент]]ите на малолетния цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]].
== Биография ==
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВърховниятВърховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|„Ефор“.Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{Citation |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>, води и лекционни курсове в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], познат днес като [[УНСС]] <ref>http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf</ref>.
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
Ред 67:
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|43}}
