Васил Хаджикимов: Разлика между версии

След разгрома на [[Кралска Югославия]] от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година се прехвърля във [[Вардарска Македония]], където е инициатор и основател на създаването на [[Български акционни комитети|Българския централен акционен комитет]] и последвалото посрещане на българската армия. Избран е за секретар-организатор на комитета и за редактира заедно с доктор [[Борис Благоев]] на печатния му орган вестник „[[Македония (1941)|Македония]]“ с директор-издател [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Участва в установяването на [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление в областта]] и работи за защита на интересите на българите, останали в окупираните от италианците и германците зони на Македония.

 

 

След затвора Хаджикимов живее в Скопие и работи Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, където през 1970 година издава „Ретроспективна библиография на Македония – книги“ в тираж 500 броя. По-късно се премества в София, България, където пише материали за съпротивата срещу македонизма в периода 1944-1980 година. Там заключава, че са проведени над 700 политически процеса срещу българи, доста от които със смъртна присъда, а други 23 хиляди души са убити или изчезнали. 120 хиляди общо са преминали през затворите на Югославия, а около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света<ref>[http://knigite.kroraina.com/knigi/44/drugi.html Гоцев, Димитър, „НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.]</ref>.