Великденска акция: Разлика между версии

'''Великденската акция''', наричана още в популярната литература и '''Българският Великден''' <ref>[http://kultura.bg/web/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82българският-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BDвеликден-%D0%BD%D0%B0на-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%BEтончо-%D0%B6%D0%B5%D1%87жеч/ „БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН“ НА ТОНЧО ЖЕЧЕВ]</ref>, от 3 април [[1860]] г. е кулминационен момент [[българо-гръцки отношения|българо-гръцките отношения]] и [[дебют]] в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за църковна независимост]].

На [[3 април]] 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български [[Свети Стефан (Цариград)|храм Свети Стефан]] в [[Цариград]] митрополит [[Иларион Макариополски]] не споменава името на [[Вселенска патриаршия|вселенския гръцкиягръцки патриарх]] и на негово място изрича "''всякое„всякое епископство православных''"православных“, което се произнася само от [[предстоятел]] на [[автокефалия|автокефална]] [[църква (институция)|църква]]. Вместо името на [[фанариот]]а и [[вселенскивселенския патриарх]] [[Кирил VII Константинополски]] е произнесено това на султана [[Абдул Меджид I]]. <ref>[https://fakti.bg/bulgaria/231007-3-april-1860-g-velikdenskata-akcia Публикувано във факти.бг: 3 април 1860 г. Великденската акция]</ref>

Народните будители откриват вратичка в канона още от първото българско царство, позволяваща да се произнесе името на самодържеца. По това време [[суверен]] на българските земи е османския султан. По този начин канона формално е формално спазен и бългаските духовници не могат да бъдат обвинени в [[ерес]] или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство. Този акт има неимоверен отзвук сред целокупното българско паство из цялата българска земя.

Великденската акция е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания, проличала още на [[църковен събор|църковния събор]] през [[1859]]-[[1869]] г. Тези исканияИсканията са скромни и са само три:

# архиереите да са на фиксирана заплата, за да не могат да се облагодетелстват от служебното си положение за сметка на паството. <ref>[http://ricolor.org/europe/bolgaria/mp/8/ 7. Церковь во время турецкого господства на Балканах: тяжесть духовного и политического гнета; борьба болгар за церковно-национальную независимость; усиление этой борьбы в XIX веке; греко-болгарская схизма]</ref>

Още преди и по време на [[Кримската война]], българите формулират искания за духовна автономност, която няма характера на автокефалност, в смисъл - богослужение на роден и разбираем език. Това основно искане е в контекста на движението за [[новобългарска просвета]] и култура, което датира още от 20-те години на [[XIX век]]. През 40-те години на века движението прераства в ''българо-гръцка църковна разпра'' <ref>[http://www.pravoslavie.ru/orthodoxchurches/41628.htm К ИСТОРИИ ВОССТАНОВЛЕНИЯ АВТОКЕФАЛИИ БОЛГАРСКОЙ ЦЕРКВИ В ХIХ ВЕКЕ. ЧАСТЬ 1]</ref>, тъй като народния будител [[Неофит Бозвели]] умира в заточение на [[Света гора]], след като [[Фенер]] осуетява избора му за митрополит на [[Търновска епархия]] /символна/. <ref>[http://ricolor.org/europe/bolgaria/mp/8/ 7. Церковь во время турецкого господства на Балканах: тяжесть духовного и политического гнета; борьба болгар за церковно-национальную независимость; усиление этой борьбы в XIX веке; греко-болгарская схизма]</ref>

На 29 юни 1850 г. [[Църква на Гърция|църквата на Гърция]] е призната от Вселенската патриаршия, с който акт [[новогръцко просвещение|новогръцкото просвещение]] губи светския си характер завещан му още от [[Адамандиос Кораис]], като припознава за свой духовен покровител - [[Генадий II Схоларий]]. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 134</ref>

Българският народ има в продължение на векове своя автокефална църква. Вселенският патриарх [[Самуил Ханджери]] е обвиняван от българските възрожденци /които без изключение се позовават на [[Йоанис Филимон]]/ в целенасочена ликвидация на [[Охридската архиепископия]] с налагането на гръцки духовен гнет над българите. [[Историография]]та е изяснила, че тази историческа теза е в голямата си част недостоверна ,<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 18- – 19</ref>, обаче послужва като претекст на българските възрожденци и духовни водачи да мотивират паството си срещу Фенер, чиято политика по българския църковен въпрос е крайно недипломатична и унизителна и в крайна сметка Кирил VII Константинополски става втория вселенски патриарх след [[Григорий V Константинополски]], който е убит (на 18 април 1872 г., т.е. непосредствено след създаването на [[Българската екзархия]]).

В навечерието, т.е. предиПреди [[Коледа]]та на предходната календарна година на акцията на [[Възкресение]]то, се случват няколко енигматичнидруги събития, които я предвещават:

# НaНа [[25 октомври]] [[1859]] г. княз [[Никола Богориди]] поставя [[крайъгълен камък|основния камък]] на Желязната българска църква посветена на първомъченика за вярата „[[Свети Стефан]]“;

# На [[11 ноември]] [[1859]] г. е осветена старата възрожденска църква в Кюстендил, посветена на [[свети Мина]]. Заради събирането на волни пожертвувания (със съответните злоупотреби) за изграждането на храма от владиката [[Дионисий Кюстендилски]], Вселенската патриаршия във Фенер е буквално „бомбардирана“ с прошения от будното кюстендилско гражданство - с искания за отзоваване на подобни владици - [[цербер]]и и рушветчии. Зад акцията е д-р [[Захари Струмски]] (sic! [[Изгонване на търговците от храма]]).

Акцията се посреща с небивал ентусиазъм от цариградските българи, както и от целия български народ. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на [[Българска православна църква|Българската църква]]. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във вфазата решителната си фаза -на борба за признаване на независима българска църква, последвана от [[освобождението на България]].