Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

На [[25 юни]] [[1890]] г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх [[Йосиф I]] на [[27 април]] [[1892]] г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът [[Ховсеп Азнавур]] предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от [[Виена|виенската]] фирма [[Ваагнер Биро|Рудолф Филип Ваагнер]], макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.▼

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на [[14 юли]] [[1896]] г.▼

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на [[необарок]], [[неоготика]] и [[византийска архитектура|византийски стил]]. Интериорът също е изработен във Виена – [[коринтски ред|коринтски колони]], ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има [[ар нуво]] влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили [[иконостас]]а по [[католицизъм|католически]] образец и секретарят на екзархията [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] с архитекта Азнавур са принудени да отидат до [[Русия]], за да преговарят с руска фирма за избработка на [[православие|православен]] иконостас. Иконостасът е направен от [[Москва|московската]] фирма на [[Николай Ахапкин]], иконите са изписани от руския [[художник]] [[Клавдий Лебедев]], а шестте камбани са отлети също в [[Русия]], в [[Ярославъл]] във фабриката на [[Пьотър Оловянишников]]. Две от шестте камбани звучат и до днес.▼