Наполеон I: Разлика между версии

}}

 

 

В течение на малко повече от десетилетие, Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна [[Европа]] до поражението си в [[Битката на народите]] край [[Лайпциг]], през октомври [[1813]] г. По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като [[Стоте дни]] (''les Cent Jours''), преди да бъде окончателно победен в [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]] на [[18 юни]] 1815 г. Малко след това е пленен от [[Великобритания|британците]] и изпратен на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]], където умира.

Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]], както и като един от [[просветен абсолютизъм|просветените владетели]]. Наполеон поставя още няколко членове на фамилията [[Бонапарт]] на няколко трона в Европа. Макар, че те не надживяват поражението му, един негов племенник, [[Наполеон III]] управлява Франция през втората половина на [[19 век]].

 

Наполеоне Бонапарте (на корсикански ''Nabolione'' или ''Nabulione'', френското произношение на името му – Наполеон Бонапарт, е възприето по-късно. Първото известно съобщение за него се появява в официален доклад от 28 март 1796 г.) е роден в град [[Аячо]] на остров [[Корсика]], дълго време владение на [[Република Генуа]]. През [[1755]] г., корсиканците отхвърлят генуезкото господство и образуват самостоятелна [[република]], под ръководството на местния земевладелец [[Паскуале Паоли]], секретар на когото е бащата на Наполеон, адвоката Карло Буонапарте. През [[1768]] г. Генуезската република продава правата си върху Корсика на френския крал [[Луи XV (Франция)|Луи XV]]. През май [[1769]] г., в битката при Понтенуово френските войски разгромяват корсиканците, и Паоли емигрира в Англия. Наполеон се ражда 3 месеца след тези събития. До 90-те години на 18 век, Паоли остава негов кумир.

 

Първоначално децата учат в градското училище в Аячо, после Наполеон и някои от братята му и сестрите му се обучават в писане и математика при абата.

 

[[Файл:Napoleon16Jahre.jpg|thumb|left|200п|Наполеон на 16 години <br>(рисунка на неизвестен автор)]]

Благодарение на сътрудничеството си на французите, Карло Буонапарте успява да се сдобие с кралски [[стипендия|стипендии]] за двамата си най-големи сина, Жозеф и Наполеон (в семейството има 5 сина и 3 дъщери). Дотогава Жозеф е подготвян за свещеник, а за Наполеон е предназначена военната кариера. През декември [[1778]] г. двете момчета напускат острова и са приети в колеж в [[Отьон]], с цел обучение по френски език (въпреки, че Наполеон говори езика с ясно изразен италиански акцент през целия си живот и не пише правилно). На [[15 май]] следващата година бъдещият император постъпва в кадетската школа в [[Бриен льо Шато]], малко градче, близо до [[Троа]].