Разлика между версии на „Котка на Шрьодингер“

Оригиналната статия е публикувана в Naturwissenschaften („Природни науки“) през 1935 година: E. Schrödinger: „Die gegenwärtige Situation in der Quantenmechanik“ („Днешното състояние на квантовата механика“), Naturwissenschaften, 48, 807, 49, 823, 50, 844 (November 1935). Целта на статията е било обсъждане на [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен|парадокса на АПР]], публикуван от [[Айнщайн]], Подолски и Розен по-рано същата година. Освен, че ни запознава с котката, в тази статия Шрьодингер въвежда и термина „[[Квантово преплитане|преплитане]]“ (На немски: Verschränkung, на английски: entanglement).

В [[Копенхагенска интерпретация|копенхагенската интерпретация]] системата престава да бъде смесване на състояния и избира едно от тях в момента, в който се извърши [[наблюдение]]. Експериментът с котката показва, че при тази интерпретация природата на самото наблюдение – [[Измерване в квантовата механика|измерване]] – е недостатъчно определена. Някои приемат, че опитът говори за това, че до момента, в който кутията е затворена, системата се намира едновременно в двете състояния, в [[Квантова суперпозиция|суперпозиция]] на състоянията „разпаднало се ядро, мъртва котка“ и „не-разпаднало се ядро, жива котка“, а когато кутията бъде отворена, точно тогава се случва колапс на вълновата функция до едно от състоянията. Други интуитивно усещат, че „наблюдение“ се случва, когато частица от ядрото попадне в детектор; все пак (и това е ключов момент от мисловния експеримент), в копенхагенската интерпретация няма точно правило, което да казва кога това се случва, и затова тази интерпретация на квантовата механика е непълна до момента, в който в нея не бъде въведено такова правило, и не е обяснена възможността за въвеждането му. Точно е правилото, че случайност се появява в тази точка, където за първи път се използва класическо приближение.

По този начин, може да се придържаме към следното правило: В макроскопични системи не наблюдаваме квантови ефекти (освен явленията [[свръхфлуидност]] и [[свръхпроводимост]]); затова, ако наложим макроскопична вълнова функция на квантово състояние, от наблюдения знаем, че ще разрушим суперпозицията. И въпреки, че не е съвсем ясно, какво определя даден обект като „макроскопичен“, за котката сме напълно уверени, че е макроскопична. Така копенхагенската интерпретация ''не'' предрича, че котката съществува в наложено състояние на жива и мъртва, докато някой не отвори кутията.

В интерпретацията на квантовата механика за [[Паралелни светове|паралелните светове]], която не счита процеса на наблюдение за нещо по-особено, и двете състояния съществуват, но поради краткото време на декохерентност на макроскопичните системи, това състояние на суперпозиция не трае дълго. Когато наблюдател отвори кутията, той става квантово „преплетен” с котката и се създават състояния на наблюдателя, съответстващи на „котката е мъртва“, и „котката е жива“, и никое от тези състояния не може да взаимодейства с другото. СъщияСъщият механизъм на квантова декохерентност е важен и за интерпретация в термините на [[Съвместна история| съвместните истории]]. Само "мъртвата котка" или "живата котка" поотделно могат да бъдат част от съвместна история в тази интерпретация.

С други думи - когато кутията бива отворена, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателянаблюдателят гледа в кутия с мъртва котка, а в другата той гледа в кутия с жива котка.