Уикипедия

Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 13:
Лагерите за принудителен труд функционират на множество места на територията на България. Лагерите се изграждат в близост до язовири в процес на строеж, въглищни мини и в някои земеделски райони. Някои от най-печално известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево и Чернево.
 
Дейността на лагерите е регламентирана с приетия на 25 март 1948 годинаг. Закон за Народната милиция, който дава законна основа на практиката за затваряне в лагери без съдебна присъда. Той определя няколко категории хора, които Министерството на вътрешните работи може да задържа по административен път:{{hrf|Огнянов|2008|183}}
* лица с фашистки и антинародни прояви
* изнудвачи, измамници и рецидивисти
Ред 21:
Задържанията трябва да стават със заповед на вътрешния министър, а при първата група и с одобрението на главния прокурор, като срокът е до една година, но с възможност за удължаване. На практика законът често е заобикалян.{{hrf|Огнянов|2008|183 – 184}}
 
При две големи кампании през 1949 годинаг. – преди местните избори през май и след смъртта на [[Георги Димитров]] през юли – в лагерите са затворени около 4000 души, повечето от които са освободени през октомври. Това става без да се спазва процедурата на закона, което предизвиква протестите на главния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е около 45004 500, включително 17001 700 в [[Богданов дол]], 800 в [[Белене (лагер)|Белене]], 200 в [[Ножарево]].{{hrf|Огнянов|2008|184}}
 
=== Лагерът ''„Белене“'' (1950 – 1959) ===
Ред 41:
=== Лагерът ''„Слънчев бряг”'' край Ловеч (1959 – 1962) ===
{{основна|Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч}}
Онези, които не са освободени при закриването на лагера в Белене - според някои документи това са 166 дущидуши, са прехвърлени в нов лагер [[Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч|„Слънчев бряг” край Ловеч]], който граничи с кариера. Няколко хиляди впоследствие са изпратени в този лагер. През септември 1961 г. около сто затворнички са изпратени в съседен лагер в [[Скравена]]. През ноември условията осезаемо се подобряват в Ловечкия лагер. През пролетта на 1962 г. Политбюро създава комисия, водена от Борис Велчев, за инспекция на Ловечкия лагер, който е затворен през април в резултат на посещението на делегацията.<ref name="T40"/>
 
В Ловеч и Скравена 149 затворници умират насилствено през този период.<ref name="memdemo">{{cite book
Ред 70:
}}</ref>
 
=== Системата на лагерите в периода между 1962 г. и 1989 г. ===
Интензивността на държавните репресии варира през тези години. Решение на Политбюро през 1962 г. казва, че отделен индивид може да бъде затворен и назначен на принудителен труд без съд и присъда. Репресиите през този период са повече административни, отколкото политически, и на тях са подложени обвинени в социален паразитизъм или „разпуснат морал“, често с информация, дадена от „организациите на народа“ като кварталните секции на Отечествения фронт. През 1980-те години много [[турци в България|турци]] са изпратени в [[Белене (лагер)|Белене]].<ref name="T40"/>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лагери_за_принудителен_труд_в_комунистическа_България“.